Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 2

* * *

— Не, не в офиса, тук при мен.

Hик Смит затвори телефона и отново впери очи в гоблена с дракона. Hелепо създание, летиш над пенливото море, оставил си сразените врагове зад себе си. В ноктите ти има страх, а зад вятъра долита вой.

Докато беше малък, родителите му така и не намериха сили да махнат стария гоблен от стената. Знаеха, че се страхува от дракона, но…

— Ха, че това май не е затвора?

Гласът, който го стресна звучеше познато.

— Здрасти Дейв, как върви бизнеса?

— По-добре от твоя, предател! Преди години, ти значеше много за мен.

Hик преброи до десет и намести очилата си.

— Hе смей да ми говориш с покровителствен тон. Даваш ли си сметка, колко си загазил? Единствения ти шанс да се измъкнеш от тази каша съм аз… За това разказвай! Веднага!

— Добре де, Ник, стига си се палил така. Явно не искаш от мен само да ти разказвам историята, след като ти сам забърка всичко! Много добре знаеш, че нямах намерение да разпространявам вируса. Сложих го в една от най-секретните директории на системата, беше достъпен само за познавачи. Няколко дена след това, някакъв външен човек се вмъкна вътре и започна да го търси, без да се церемони много. Забелязах, че работи за теб и…

* * *

Из Рания, Събрани песни и легенди

Далече, тъй далече, зад планини от болка,

зад призрачни градини.

Зад долини от сянка, ливади от забрава,

ограбени пустини.

На някакво местенце, предадена от всички,

простира се гората.

Последен вятър свири, но никой не участва

във танца на листата.

Когато нощ се спусне, небето побледнее

и залезът обхване.

Във тъмните простори, със позлатени пръсти,

червените си рани.

Тогава тъжни звуци, като изгубен шепот,

откъсват се от мрака.

Опитват се да бягат, объркани политат,

но падат в гъсталака.

А някъде, наблизо, на горската полянка,

под папрати ръждиви,

седят и тихо гледат, спокойни и безмълвни,

две малки самодиви.

Едната светлокоса, с венче от теменуги,

зад малките къдрици…

Седи и тихо гледа, застиналия залез,

с оранжеви зеници.

А другата е крехка и бяла като облак,

прекрасна малка дама.

С кристали във косите, седи и тихо гледа

живота от измама.

Спокойни и безмълвни, седят и тихо гледат,

под папрати ронливи.

Вековни и безплътни, седят и тихо плачат

и искат да са живи.

* * *

Ник се отпусна в креслото си. Извади носната си кърпичка и потри възпалените си очи.

— Колко ли съм спал? — запита се той — Трябва да е било цяло денонощие. Три денонощия кошмар, докато приключи историята с проклетия вирус на Дейвид Гордън.

Ник набързо разтреби голямата гостна и включи прахосмукачката. Стараеше се да стои с гръб към гоблена с дракона, поради което в единия край на стаята остана доста голяма ивица прах.

Седна на бюрото и включи терминала. Буквите се размазваха пред очите му.

На вратата се позвъни. Ник отиде до входа и премигна от изненада. Племенникът му приличаше на призрак. Под очите му имаше големи, сини кръгове.