Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 13

Джудит Макнот

Той улови погледа й в огледалото и се усмихна лукаво:

— Явно си хванала ухажор с пачки. Признай си, скъпа, кой е той? Знаеш, че с мен можеш да споделиш мръсните си тайни?

Тя се засмя:

— Ти никога през живота си не си пазил тайна, мръсна или не.

— Вярно си е, но кажи ми кой е той?

— Какво пише на картичката?

Джейсън не я прочете, а й я подаде, за да види сама. Пишеше: „Обичай ме“. Лий се намръщи объркана, но бързо се усмихна, остави картичката и започна да сваля грима си.

— От Логан е.

— Защо мъжът ти ще ти праща орхидеи за хиляда долара и ще ти пише картичка, за да моли за обичта ти?

Лий нанесе крем върху лицето си и започна да изтрива грима със салфетка, едва след това отговори на въпроса на Джейсън:

— Явно не са се разбрали с цветаря и когато Логан му е казал да напише „Обичам те“, онзи е написал „Обичай ме“.

Бутилка „Дом Периньон“ се изстудяваше в кофичка и той я забеляза веднага.

— Защо Логан не си е написал името? — попита, извади бутилката от леда и започна да бели черното фолио около гърлото.

— Аз съм виновна. Проектът „Кресънт Плаза“ го изтощи и аз го накарах да се поотпусне малко. Заради мен се опитва да бъде по-безгрижен и по-спонтанен.

Джейсън я зяпна и иронично изрече:

— Логан ли? Безгрижен и спонтанен? Шегуваш се! — Наля шампанско в две чаши и остави едната на тоалетката пред Лий. Настани се на дивана отляво и вдигна крака върху ниската масичка за кафе. — В случай, че не си забелязала, мъжът ти мисли, че петзвездните ресторанти са просто зле осветени съвещателни зали с вилици по масите. Мисли, че куфарчето е незаменим моден аксесоар и презира клубовете по голф, в които членува.

— Престани да се заяждаш с Логан. Той е гениален бизнесмен.

— Той е гениално скучен — настоя Джейсън, наслаждавайки се на възможността да злослови за някого, на когото всъщност се възхищаваше и дори завиждаше. — Ако си търсила безгрижие и спонтанност, трябваше да дойдеш при мен, вместо да се връзваш с господин орхидея.

Лий го стрелна с поглед, изпълнен с изненада и обич, пускайки коментара му покрай ушите си.

— Ти си гей, Джейсън.

— Е, да — ухили се той. — Може би това щеше да бъде пречка за връзката ни.

— Как е Ерик? — смени темата тя. Ерик беше „половинката“ на Джейсън вече от шест месеца насам, което си беше направо рекорд, като се имаше предвид характерът на приятеля й. — Не го видях в публиката тази вечер.

— Там беше — заяви с безразличие Джейсън, загледан в лъскавите си официални обувки. — Напоследък много ме отегчава.

— Много лесно се отегчаваш.

— Така си е.

— Ако те интересува моето мнение…

— Което, естествено, не е така… — прекъсна я той.

— И което аз, естествено, ще си кажа. Та ако питаш мен, може би няма да е зле да си намериш някого, който да не прилича толкова много на теб, тогава няма да бъде предсказуем и скучен. Започни да излизаш с някого, който презира голф клубовете, в които членува.

— Някой красавец, чиито скучни навици ме дразнят ли? Всъщност познавам такъв човек!

Лий му хвърли подозрителен поглед, преди да изхвърли салфетката в кошчето и да започне да нанася вечерния си грим.