Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 15

— Започвам да си мисля, че трябваше да си донеса дънки и фланелка — подкани го Лий, която стоеше и чакаше да чуе мнението му.

— Хубаво, ето я и жестоката истина: макар че не си и наполовина ослепителна като съпруга си, ти си забележително привлекателна за жена.

— Макар че това съвсем не е комплимент, все пак ти благодаря — засмя се тя.

Джейсън се шокира от думите й:

— Естествено, че беше комплимент, Лий, но теб защо те интересува как изглеждаш, особено сега? Най-важното е, че преди час ти успя да убедиш четиристотин души, че си трийсетгодишна сляпа жена, която, без да осъзнава, притежава ключа към залавянето на жесток убиец. Всички в залата трепереха от ужас! Мили Боже, защо й е на жена с такъв талант да се притеснява дали й отива вечерната рокля?

— Такива сме си жените — сухо отвърна тя и погледна часовника си.

— Аха. — Джейсън отвори вратата на гримьорната и галантно покани приятелката си да излезе преди него. — След вас — каза и й предложи да го хване под ръка, но когато се запътиха към изхода, изведнъж стана сериозен. — Щом отидем на партито, ще попитам Логан дали орхидеите са от него.

— Предпочитам да не го занимаваш с орхидеите и да не се притесняваш. Дори и да не е бил Логан, няма значение. Взели сме мерки — сега вече имам шофьор — бодигард. Мат и Мередит Фаръл ми го отстъпиха за шест месеца. Той е част от семейството им, когато са си у дома в Чикаго. Защитена съм много добре.

Въпреки това Лий не успя да потисне тревогата, която орхидеите предизвикаха у нея. Напоследък получаваше анонимни подаръци, всичките скъпи, а няколко от тях с нагъл сексуален намек. Например черният дантелен сутиен и колана за жартиери от „Нийман Маркус“ и прозрачната, изключително предизвикателна нощница от „Бергдорф Гудман“. Картичките, които придружаваха подаръците, винаги носеха кратки, неясни съобщения от рода на: „Сложи това за мен“ или „Искам да те видя в това“.

След като получи първия подарък в театъра, някой й се обади вкъщи.

— „Носиш ли си подаръка, Лий?“ — Телефонният секретар беше записал мек, мамещ мъжки глас.

Миналата седмица беше ходила в „Сакс“, откъдето купи на Логан халат, а за себе си взе малка емайлирана брошка, която заедно с торбичката напъха в джоба на палтото си. Тъкмо се канеше да пресече кръстовището на Пето Авеню и Петдесет и първа улица, когато един мъж я спря, за да й подаде малко пликче с надпис „Сакс“.

— Изпуснахте го — учтиво й каза той.

Стресната, Лий взе пликчето и механично го прибра в по-голямата торба с халата на Логан, но когато се обърна да благодари на непознатия, той беше изчезнал. Или се бе слял с тълпата, или Лий реши, че го вижда забързан напред, вдигнал яката на палтото си, приведен срещу вятъра.

Когато се върна у дома с покупките, извади малката торбичка от „Сакс“ от джоба си. В пликчето, което мъжът й бе подал на улицата, имаше тясна сребърна халка, която приличаше на венчален пръстен. На картичката пишеше: „Моя си“.

Въпреки всичко това беше убедена, че орхидеите в гримьорната й са от Логан. Той знаеше, че са любимите й цветя.