Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 14

— Наистина ли?

— Точно така — отвърна Джейсън и отново се ухили дяволито. — Има гъста светлокестенява коса, поизсветляла от слънцето, има красиви очи и страхотно тяло. Малко прекалено спретнат е за моя вкус, но е на трийсет и пет, а това е добре. Произхожда от старо нюйоркско аристократично семейство, което фалира преди раждането му. От него е зависело да върне богатството на рода, което той успява да направи съвсем сам…

Тя най-накрая се досети, че Джейсън описва Логан, и избухна в смях:

— Ти си луд.

Вниманието на Джейсън бързо скачаше от тема на тема и сега той мълниеносно забрави за романтиката и заговори за бизнес:

— Каква вечер само! Бях прав да променя репликите ти в последната сцена на второ действие. Забелязали колко се наелектризира публиката? В един момент всички се смееха, а когато разбраха какво се готвиш да направиш, заплакаха. Само няколко реплики и смехът секна, за да се ронят сълзи. Ето това, мила моя, е гениална драматургия и гениална игра, разбира се. — Той спря за миг, за да отпие от шампанското, после се замисли. — Утре може би ще променя малко диалога между теб и Джейн в трето действие. Още не съм решил.

Лий не отвърна. Бързо свърши с гримирането, среса косата си и изчезна зад паравана, за да се преоблече. Пред гримьорната шумът нарасна заплашително, когато актьорите, членовете на екипа и хора с достатъчно влияние, че да получат достъп до помещенията зад сцената, се събраха, поздравяваха се, смееха се и се готвеха да отпразнуват събитието. Джейсън и Лий обикновено правеха същото, но днес бе трийсет и петият рожден ден на Лий и Логан твърдо беше решил, че премиерата на пиесата няма да засенчи празника на съпругата му.

Лий се появи иззад паравана, облечена с червена рокля с изчистена линия от нежна коприна. Беше подбрала подходящи за тоалета обувки с висок ток и малка чантичка, украсена с мъниста и камъчета.

— Червено? — въпросително каза Джейсън и се изправи усмихнат. — Никога преди не съм те виждал в червено.

— Логан специално ме помоли да си облека нещо червено.

— Така ли, защо?

— Може би защото се прави на безгрижен. Как изглеждам?

Джейсън я измери от глава до пети: мека кестенява коса, огромни очи с цвят на аквамарин, високи скули, тънка талия и дълги крака. Тя беше хубава, не красавица, дори не и красива според него. Въпреки това, когато Лий Кендал влезеше в стая, пълна с жени, веднага привличаше вниманието. Критиците я описваха като младата Кетрин Хепбърн или Етел Баримор, но Джейсън знаеше, че грешат. На сцената Лий показваше несравнимия блясък на Хепбърн и легендарната дълбочина на Баримор, но притежаваше и нещо повече, нещо много по-привлекателно и само нейно — хипнотизиращ чар, който бе все така омайващ, без значение дали тя беше на сцената, или стоеше в гримьорната си и чакаше мнението му за облеклото си. Беше най-сдържаната и разбрана актриса, която познаваше, и въпреки това около нея витаеше някаква загадка, имаше невидима стена, която никой не можеше да прескочи. Приемаше работата си насериозно, но не се надуваше и понякога скромността й и чувството й за хумор го караха да се чувства като ужасен егоист.