Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 11

— Ако ще се размекваш и ще се лигавиш всеки път, когато говориш със семейството на жертвата, няма да изкараш и два месеца в отдел „Убийства“, Литълтън.

— Вече изкарах две седмици — весело отвърна тя.

— Ако не се бе прехвърлила, сега щях да съм в Осемнайсети и да си върша работата, вместо да се мотая тук горе.

— Може би, но ако не се бях прехвърлила, никога нямаше да имам шанса да работя с човек като теб.

Шрадер я изгледа подозрително, търсейки и най-малката следа от сарказъм, но усмивката й изглеждаше съвсем искрена.

— Логан Манинг дори не се смята за изчезнал. Просто го няма.

— И ти мислиш, че аз съм виновна, задето капитан Холанд ни изпрати тук?

— Адски си права. — Той бутна с рамо вратата и студеният въздух ги блъсна толкова силно, че за малко да отстъпят крачка назад. — Семейство Манинг са важни персони. Кметът и комисар Труманти са им приятели, затова Холанд реши да изпрати някого с „добри обноски“, за да се оправи със случая Манинг.

Сам прие думите на партньора си като шега:

— И той мисли, че аз съм този човек?

— Така каза.

— Тогава защо изпрати и теб?

— За всеки случай, ако се наложи да се свърши някаква работа. — Шрадер зачака Саманта да отвърне на обидата, но тя не го направи и той се почувства като пълен идиот. За да заглади нещата, реши да се пошегува: — И защото имам страхотно дупе.

— И това ли ти каза?

— Не, но го видях да ме оглежда.

Сам не се сдържа и се засмя. Той си знаеше, че не е привлекателен, всъщност направо плашеше непознатите. Беше висок само метър и шейсет и бе прекалено широкоплещест за ръста си, впечатлението се засилваше от дебелия му врат, четвъртитата глава с широки челюсти и проницателни, почти черни очи. Когато се мръщеше, на Сам й приличаше на разбеснял се ротвайлер. Дори когато не се мръщеше, пак й напомняше на ротвайлер. Тайно го наричаше Шрадвайлер.

Горе, на третия етаж на болницата, млад лекар стоеше край леглото на Лий и четеше болничния й картон. Тръгна си тихо и затвори вратата след себе си. Допълнителната доза морфин, която бе наредил да й се направи, вече се вливаше във вените й, притъпявайки болката. Лий потърси спасение от тревогите си в спомените от последната им вечер с Логан, която бе прекрасна и когато бъдещето бе изглеждало безоблачно. Съботната вечер. Рожденият й ден. Премиерата на новата пиеса на Джейсън Соломон.

След постановката Логан даде парти, за да отпразнуват и двата повода…

Втора глава

— Браво! Браво! — След шест биса аплодисментите все още не стихваха. Актьорите се подредиха на сцената в редица и се покланяха един след друг, ала когато Лий пристъпи напред, ръкоплясканията се извисиха до кресчендо. Тя зърна Логан на първия ред, беше се изправил и аплодираше с гордост. Тя му се усмихна, а той вдигна палци.

Когато завесите се спуснаха, Лий отиде зад кулисите, където бе Джейсън със сияещо от щастие лице.

— Страхотен успех, Джейсън! — поздрави го и го прегърна.

— Нека се поклоним още веднъж, само ти и аз — помоли я той.

Джейсън можеше да излиза на бис до среднощ, докато и последният зрител не напуснеше залата.