Читать «Платинената пантофка» онлайн - страница 6

— Аз те помня — сбрах смелост да започна. — Мама ме заведе в старото кино, ти седеше до Дядо Мраз, запалих бенгалски огън и заваля светъл нишковиден дъжд. Ти ми подари книгата за Моливко и един дървен камион.

— Никога не съм идвала на Земята — рече Снежанка.

— Ти беше, помня. В същите дрехи беше. Аз толкова дълго те гледах като унесен, че момчето отзад ме избута — и то бързаше за подаръчето. Не исках да си тръгна, даже те сънувах.

Тя започна да се смее:

— Имаш някаква грешка. Нашите кораби са малки и не могат да летят на огромни разстояния.

Тя беше, тя! Като сега си спомням. Докосна се до лицето ми. Шоколадените бузки, пламналите конусчета, играта на фойерверките…Тя беше, как мога да я забравя.

На другата година не дойде, мислех да ти се сърдя.

Така й говорех — смешно ли ти е? Но ако не вярвам, ще ми бъде празно и трудно.

Мишлето Мики извади от цилиндъра си мъничък клавесин и започна да разхожда гъвкавите си пръсти върху клавишите му. Раз-два-три… Раз-два-три… Отмерен такт, галантен жест, поклон с усмивка. Слънчев валс по законите на изяществото. Поканих Снежанка и я докоснах. Не само я докоснах, прегърнах я и танцувах с нея, с истинската. Престани да се смее!

Танцувахме двамата четиридесет години след единствената ни среща в старото кино с мирис на цигари и влага. На пода имаше хиляди скъсани билети, а аз мислех, че това са снежинки. Докоснах изящната линия на раменете й. Ухание на гора и борави съчки. Раз-два-три…

Тя е била, тя!

Не се сърди. Обичам майка ти, но това е друго. То не може да се обясни.

И Роланд танцуваше, с Пепеляшка. Тя беше сложила глава на рамото му като влюбена. А Шърууд не можеше да събере смелост, не вярваше.

Раз-два-три… Раз-два-три…

5

— Вие от коя планета сте? — попита Малкия принц. — На баобабите или на розата, на царя или на бизнесмена?

— На нашата планета има от всички. — отговори Ниехоф.

— А моята лисица там ли е?

— Има една лисица — усмихна се Роланд. — С най-простата тайна: най-хубавото се вижда само със сърцето.

— Тя е! А защо не ме вземете с вас? Аз мога да летя, познавах един чичо със самолет, който ми нарисува овца.

— И аз го познавам — продължи Роланд. — Казва се Антоан дьо Сент Екзюпери.

— Не помня вече, толкова хора съм срещал. — погледна ни виновно Малкия принц.

— Защо го лъжеш, Ниехоф! — не издържа играта Шърууд. — Кажи му истината за нашата приказка. Да, ние всички ви познаваме от нашите приказки.