Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 84

Ремъците на кобура се врязваха в кожата му. Носеше го под ризата. Пъхна ръка под нея, разкопча ги и го свали, като сложи пистолета до въдицата.

Какво да прави, по дяволите?

Върна се при мотора и с все сила дръпна ръчката. Моторът кихна и замлъкна.

Тогава чу бумтенето на приближаваща моторница. Погледна и видя Фрида, която се връщаше от Литъл Крийк. Махна й, тя спря мотора и като насочваше лодката, се приближи, носена от течението, към него.

— Неприятности ли имате? — попита.

Тони се втренчи в нея. Очите му поглъщаха очертанията на гърдите й, твърдата линия на ханша, русата коса и блестящите сини очи.

— Аха. Не иска да запали.

— От горещината е. Двигателят се е омаслил. Свалете капачката и го почистете. Тогава ще запали.

Тони се огледа.

— Нямам никакви инструменти.

— Аз ще го направя. Дръжте двете лодки заедно.

Тя отвори заключено шкафче, извади от него комплект инструменти и се прехвърли в неговата лодка. Докато влизаше, кракът й се заплете в ремъците на кобура и тя се спъна, като разклати лодката. Той я задържа и я изправи, а усещането на мишницата й в ръката му беше като сексуален шок за него. Ритна кобура под седалката, където нямаше да се вижда.

Тя коленичи с гръб към него и отвори кутията с инструментите.

— Нов сте по тези места, нали? — запита, докато вадеше някакъв гаечен ключ.

— Да. Приятел съм на Бруно. — Плъзна поглед по гърба й и усети как в него се надига похот.

— Помислих си, че не съм ви виждала досега. — Тя извади втулката. — Виждате ли? Масло.

Обърна се с втулката в ръце.

— Хич не се сетих — обади се Тони прегракнало. — Нищо не разбирам от лодки… Тук съм на почивка.

— Салвадоре ми е добър приятел. — Взе парцал от кутията с инструменти и избърса втулката. — Винаги е приятно да видиш ново лице.

Той я зяпаше, като се чудеше какво ли искаше да каже.

— Сигурно.

— Няма да хванете никаква риба по това време — продължи тя, като върна втулката на мястото й и започна да я завинтва. — След около два часа — да, но сега е прекалено горещо.

— Добре е, че го чувам от вас… Изпържих се.

— При Салвадоре ли сте отседнали?

— Точно така.

Погледна го, сините й очи бяха подканващи.

— Може би ще се срещнем някой път.

Беше ли това покана? — чудеше се Тони и отново желанието го прониза като удар с меч.

— Защо не? — Той се взря в нея. — Бруно ми каза, че при вас е доведеният ви брат.

— Той си замина рано тази сутрин. Има бизнес в Маями. — Тя се усмихна. — Липсва ми компанията му. Тук ми е доста самотно. Мъжът ми се връща късно вечер.

— Аха. Представям си.

Тя влезе в лодката си.

— Опитайте сега. Ще запали. — Пресегна се към стартера на своя мотор. — Ако нямате какво да правите, защо не се отбиете към пет и половина? — Сините й очи срещнаха неговите. — Мъжът ми никога не се връща по-рано от седем.

Преди той да успее да отговори, тя запали мотора, махна му и бързо отдалечи лодката си от неговата.

Тони гледаше след нея с разтуптяно сърце. Ако и това не беше покана за чукане, здраве му кажи! И то какво чукане! Но почакай, рече си той, ами ако Джони или който и да е оня боклук не си е отишъл? Ако го омотава, за да влезе в капана? Ама защо ще го прави? Познаваше този тип жени, дето ги сърби в гащите. Може оня и да не й е доведен брат. Може и да не е Бианда. Значи си е отишъл и отново я е засърбяло.