Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 86

— Ти не знаеш какво правиш! Този човек е опасен! Познавам го! Не можеш да останеш тук сама с него!

— Няма мъж под небето, с който да не мога да се справя — отвърна Фрида и се усмихна. — Познавам мъжете. Ще се оправя. Върви в джунглата и чакай. Ще се отърва от него, преди Ед да се е върнал.

Джони впи очи в нея. Спомни си думите на Скот: „Ние плуваме голи. Не се притеснявай от Фрида. Тя е виждала повече голи мъже, отколкото аз скариди“. Тогава беше помислил, че това е глупава реплика на глупав мъж, но сега се питаше дали Скот не е казал истината.

Имаше ли значение? Погледна я. Без нея със сигурност много скоро щеше да е мъртъв. Изпита за момент тъга, после сви рамене.

— Предполагам, че това е най-добрият начин да го преметнем. О’кей, ще отида в джунглата, но си отваряй очите… Коварен е като змия.

Тя го погледна.

— Не бъди глупав, Джони. След някакви си четири дни ще сме далеч оттук. Правя това заради теб и само заради теб.

— Да. — Той се отстрани от нея.

Заради мен — мислеше си — или заради парите?

— Постъпих умно, като му казах, че си заминал, нали? — Видя, че тя копнееше за малко похвала, но му беше невъзможно да го направи. Последва пауза, после тя продължи: — Отсега нататък обаче ще се криеш. Ще трябва да стоиш вътре, но това ще е само за четири дни.

— Така е. — Той не можеше да я погледне. Никога не се беше чувствал толкова потиснат. — Отваряй си очите. Аз тръгвам.

— Целуни ме.

Искаше ли това? Насили се да я погледне и блестящите й сини очи го завладяха. Тя се притисна към него, пръстите й се заровиха в косата му, тялото й търсеше неговото.

— Джони… Джони… Обичам те — прошепна с устни до бузата му. — Много скоро тази неприятност ще е забравена. Повярвай ми! Ще се оправя с него.

С пистолет и термос с ледена вода Джони отиде в горещата джунгла и като се настани на сянка, се приготви да чака. От мястото си виждаше езерото и лодката жилище.

Няколко минути след пет и половина видя да се задава моторница откъм другия бряг.

* * *

Тони си беше пийнал здраво и сега бе изпълнен с пиянска смелост и похотливост. Беше взел назаем сако от Салвадоре, така че можеше да носи пистолета си, а беше се погрижил и да го почисти, смаже и провери, преди да тръгне от Литъл Крийк.

Не очакваше неприятности, но беше готов да ги посрещне. Страхът му от Джони беше удавен в уискито и мислите за Фрида.

Когато приближи жилището, загаси мотора и остави лодката незавързана, а Фрида излезе на палубата.

— Здрасти! — рече тя. — Надявах се да дойдеш. — Улови въжето, което той й хвърли, и го завърза здраво. — Обзалагам се, че ще пийнеш?

— Аха. — Тони се покачи на палубата. Ръката му се провря под сакото и освободи пистолета от кобура, за да може да го измъкне веднага. Вече много напрегнат, той се огледа.

— Е, хайде, влизай. — Фрида се обърна и влезе във всекидневната.

С котешки движения Тони я последва, като внимаваше да е толкова близо до нея, че при нужда тялото й да го прикрие. Един бърз поглед го увери, че са сами.

— Нека поогледам наоколо, бебче — рече той. — Трябва да съм сигурен, че сме само двамата.