Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 83

Глава девета

Предишната вечер, малко преди Скот да си легне, Джони бе поискал от него разрешение да вземе дванадесеткалибровата ловна пушка.

— Помислих си, че мога да се поразходя из гората и да донеса нещо за вечеря.

— Разбира се — отвърна Скот. — Добра идея. Вече нямам никакво време за лов. Може да попаднеш на водна кокошка или гълъб.

Така че на следващата сутрин, след като поплува, Джони взе пушката, напълни джоба си с патрони и каза на Фрида, че ще се върне за обяд.

— Внимавай да не се загубиш — предупреди го Фрида. — Не се отклонявай от пътеката и не отивай много далече.

Прекара цялата сутрин в джунглата и му беше много приятно. Застреля четири гълъба и две диви патици и се почувства като голям герой, когато влезе в кухнята, където Фрида приготвяше бифтек.

— Тъкмо мъж на място за една къща — рече тя, когато видя птиците. — Искаш ли следобеда да бъдеш полезен? Помолих Ед да оправи четири рафта на етажерката — веднъж, два, двадесет пъти. Дървото е съвсем изпочупено. Какво ще кажеш?

— Разбира се — отговори Джони. — Ще ги оправя.

Обядваха, легнаха си заедно, а към три часа Фрида каза, че ще отскочи до селото, за да провери за пощата и да вземе вестник.

— Аз ще поправя рафтовете.

Тъй като Джони прекара следващите два часа в кухнята, Тони, който изнемогваше от горещина на слънцето, не можа да го зърне, но видя Фрида, когато излезе на палубата, влезе в моторната лодка и се насочи към него.

Тони бързо скри бинокъла и измъкна въдицата от скобата.

Лодката на Фрида мина на стотина фута от него и той разбра, че тя го наблюдава. Държеше главата си наведена и метна въдицата с движение, за което се надяваше, че е професионално.

Ама че мацка! — помисли си той. — Божичко! Де да му паднеше такова парче!

Ако Джони наистина се беше укрил тук, разсъждаваше Тони, хич не му беше лошо. Но дали беше Джони? Отново погледна към лодката с бинокъла, но не забеляза признаци на живот. По дяволите! Беше на път да се опече жив под това проклето слънце и осъзна, че по езерото няма никакви рибари. Може би щеше да е по-добре да се върне. Можеше да привлече вниманието, като седи така в моторницата. Отново насочи бинокъла към лодката жилище, след това, като не забеляза пак нищо, прибра въдицата и реши да се върне. Ще дойде по-късно, когато слънцето нямаше да е толкова жарко.

Непривикнал на слънце, той вече беше болезнено изгорял. Отиде до мотора на лодката, хвана ръчката и дръпна. Последваха пръски и нищо друго. Като псуваше, той дръпна отново. Пак никакъв резултат.

Беше впил поглед в мотора и го проклинаше. Още четири пъти дръпна ръчката, пот шуртеше от него, но моторът не искаше да запали. Приседна на ръба на лодката с риза, напоена с пот.

Салвадоре го беше уверил, че няма да има неприятности с мотора. Трябвало само да се дръпне ръчката. А сега тази проклетия не искаше да запали! Можеше тук жив да изгори!

Луд беше, дето реши да използва лодката! Нищо не разбираше от лодки и мотори за лодки. Дори не можеше да плува! Гледаше с копнеж към прохладната вода около себе си.