Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 82

— Луиджи ли те праща?

— Да.

Салвадоре издърпа едно чекмедже на масата и извади едромащабна карта.

— Ние сме тук, а той е там — посочи с молив. — Може да вземеш лодката или с колата ми да заобиколиш езерото.

Тони изтри потта от лицето си с ръкав.

— Май че с лодката ще е по-добре.

Не искаше да се приближава твърде много до Джони, ако заподозреният беше той. Сигурно в езерото винаги има рибари.

Салвадоре забеляза бинокъла.

— С това ще можеш да наблюдаваш, без да те видят. Ще ти заема въдица. Върви в езерото и се прави, че ловиш риба. Разбра ли?

— Аха.

Последва пауза, после Салвадоре додаде:

— Ако е той, ще получа наградата… Нали така?

— Откъде, по дяволите, да знам! — изръмжа Тони. — И от какъв зор, по дяволите, трябва да ми пука за това?

— Така не се разговаря с по-възрастните — възрази Салвадоре. — Зададох ти учтив въпрос и очаквам учтив отговор.

— Върви на майната си! — отново изръмжа Тони. — Има ли нещо за ядене?

Салвадоре пристъпи напред. Ръката му сграбчи китката на Тони в стоманена хватка, а необятният му корем, твърд като камък, го притисна така, че му изкара въздуха. Ръката му бе извита и той се оказа на колене, останал без дъх. Усети тежка потна ръка да го удря през ушите, след това, зашеметен, затърси пистолета си, когато Салвадоре го пусна.

— Не прави това!

Остротата в тона на Салвадоре го накара да се обърне и да погледне нагоре. Намери се пред застрашителното дуло на четиридесет и пет калибров пистолет.

— Добре, приятел — рече Салвадоре нежно, — значи сега ще бъдеш учтив. Може да съм дебел и стар, но такива като теб съм изяждал на закуска. Сега вече любезно ще си поискаш вечеря.

Тони несигурно се изправи на крака. Салвадоре пъхна пистолета си в кобура, скрит под лекото сако.

— Погледни — заповяда Салвадоре и пистолетът се появи в ръката му, а той се изкиска. — Бях най-добрият човек на Лъки. Е, стар съм вече, но не съм изгубил бързината си. — И пистолетът изчезна. Побутна Тони по рамото. — Значи искаш нещо за ядене, а?

— Да, ако обичаш, и благодаря — отвърна Тони прегракнало. — Мисля, че бих могъл да хапна нещо.

Салвадоре обгърна с дебелата си ръка раменете на Тони.

— Ела. — Заведе го в кухнята. — В моя дом винаги има хубава храна.

Час по-късно Тони влезе в малката рибарска лодка на Салвадоре, като непохватно държеше въдицата и бинокъла. Салвадоре беше го натъкмил с тъмносиня риза, дънки „Ливайс“ и платнена шапка с козирка. Показа му как да запали мотора.

— Закрепи въдицата ето тук — посъветва го той, като посочи една скоба отстрани на лодката. — Не отивай много близо до жилището. Ако някой се приближи до теб… Тук има много рибари… Кажи му, че си мой приятел. Няма да ти досажда.

Тони насочи моторницата към средата на езерото, след това изключи мотора. Видя в далечината лодката жилище. Закрепи въдицата на мястото й, след това фокусира бинокъла. Жилището сякаш връхлетя отгоре му, когато погледна. Разгледа олющената боя, дупките по палубата и ръждата по перилата. Не се виждаше никой. Настани се удобно и започна да наблюдава.