Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 85

Дръпна стартера и моторът запали. С мозък, кипнал от възбуда, се отправи назад към Литъл Крийк.

Салвадоре беше на кея и му помогна да излезе от лодката.

— Видя ли го?

— Не, но видях нея. Проклетият мотор не искаше да запали. Тя го оправи. Каза, че тази сутрин доведеният й брат е заминал за Маями. Покани ме да отида при нея в пет и половина. — Тони изтри потното си лице с опакото на ръката. — Какво мислиш?

— Ако той е там, ще си навлечеш беля.

— Да, но ако е там, защо ще ме кани? — Очите му светнаха похотливо. — Обзалагам се, че който и да е оня боклук, вече си е отишъл и тя си иска отново. Така че, о’кей, отивам там, оглеждам се, давам й, каквото й трябва, след което съобщавам на шефа, че това не е бил нашият човек, и се връщам. Разумно, нали?

Салвадоре го изгледа продължително.

— Това ти е погребението. Може и да си прав. Във всеки случай, откъде накъде аз ще се тревожа? Можеш сам да се грижиш за себе си. Щом искаш да вървиш, върви.

— Аха. Какво ще кажеш за една голяма студена бира? Целият горя.

* * *

Джони тъкмо поставяше последния рафт на мястото му, когато чу далечния шум от моторницата на Фрида. Затегна последния винт и отиде до кухненския прозорец.

Видя, че лодката й бързо приближава и тъкмо се канеше да излезе на палубата, когато спря, тъй като съзря и някаква друга лодка в далечината на езерото. Инстинктът му за опасност го прикова на място. Заби поглед в другата лодка с някакъв сам мъж в нея, която се бе насочила към Литъл Крийк.

Фрида докара лодката под кухненския прозорец и извика:

— Не излизай!

Настойчивостта в тона й му подсказа, че има неприятности. Отиде във всекидневната и зачака тя да дойде при него.

— Какво се е случило?

Тя набързо му разказа за неочакваната си среща с Тони.

— Има пистолет — завърши. — Каза, че е приятел на Салвадоре.

Джони седна. Почувства, че се задушава. Мрежата около него се бе затегнала.

— Опиши ми го — подкани я той. — Как изглежда?

— Около тридесетгодишен, слаб, мургав, хубав. На дясната си ръка има татуировка на гола жена.

Джони трепна.

Тони Капело! Татуировката не оставяше никакво място за съмнение.

Забелязвайки реакцията му, Фрида попита:

— Някой от тях ли е?

— Да… Един от тях. Наблизо са, бебче.

Те се погледнаха един друг, после тя приближи и коленичи до него.

— Пита ме за доведения ми брат. Рекох му, че си заминал.

— Трябва да си вървя.

— Не! — Ръката й погали лицето му. — Можем да го заблудим, Джони. — Поканих го да ми дойде на гости в пет и половина. Мисля, че ще дойде. Ще отидеш в джунглата и ще чакаш. Мога да го убедя, че си заминал, и тогава те ще търсят другаде, а отсега нататък ти ще стоиш тук и ще се криеш.

Той се вторачи в нея.

— Ти го покани тук?

— Джони! Обичам те! Искам да си в безопасност! Той ще дойде. Ще го разведа из жилището, след това ще се отърва от него. Когато се увери, че не си тук, ще си отиде.