Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 73

— Защо все пак да не се обадя утре? Те само ще го погледнат.

Последва пауза, после тя рече:

— Къде ти е умът? Ако наистина сме сигурни, че е той, можем да поискаме повече… Можем да поискаме петнадесет хиляди: пет за мен и десет за теб.

— Не бях се сетил за това. Аха… Но няма да получиш пет, бебче. Ще вземеш четири.

— Ами добре. Получавам четири.

Скот се изправи.

— Провери му багажа. Представяш ли си! Петнадесет хиляди долара!

Джони безшумно се прибра в стаята си, затвори вратата и легна на кревата.

Значи можеше да й има доверие! Умна беше! Спечели един ден… И после какво?

Не можа да мигне цялата нощ.

* * *

Карло Танца пристигна в офиса на Масино, затвори вратата с ритник и отпусна тежкото си тяло в едно кресло.

— Наистина си отворихме работа с тази обява! — възкликна той. — Триста четиридесет и девет телефонни обаждания досега. Дайсън се е побъркал. Всяко обаждане трябва да се проверява!

Масино се облещи насреща му.

— Тази блестяща идея беше твоя.

— Идеята е добра, но откъде можех да знам, че толкова много копелета приличат на това копеле? Е, добре, така да бъде, ще ги проверим, но ще ни отнеме време.

— Твоя си работа — отвърна Масино. — Аз плащам… Ти изпълняваш. Знам само едно — ако парите са в някой от боксовете отсреща, тоя кучи син никога няма да ги вземе… Това е нещо, в което съм дяволски сигурен!

Глава осма

Едва беше заглъхнал шумът от камиона, когато вратата на спалнята му се отвори и Джони видя Фрида да влиза.

В полумрака на развиделяващия се ден тя се стори на Джони най-желаната жена на света, но сега не беше време за любов.

Тя седна на леглото му.

— Скот говори с мен снощи — рече.

— Знам. Чух всичко — отвърна Джони и я улови за ръцете. — Хитро го метна, но като се върне довечера… Какво ще стане?

— Ще му кажа, че не си човекът, за когото те мисли, и че съм сигурна в това. Ще му кажа, че съм видяла шофьорската ти книжка и на нея е написано Бианко. Че няма и никакъв медальон на свети Христофор.

Джони поклати глава.

— Това няма да го спре. Алчен е за пари. Както рече — какво ще загуби, освен парите за едно телефонно обаждане?

— Тогава да се махаме оттук — предложи Фрида. — Да вземем парите и да изчезнем. Знам къде в селото мога да наема кола. Ще отидем в Ийст Сити, ще вземем парите и след това ще заминем на север. Какво ще кажеш?

Той се отпусна на възглавницата: възхищаваше се на незнанието й за мрежата, която се затягаше около него.

— Ех, ако беше толкова просто — обади се той.

— Но те не ме познават! — възрази Фрида нетърпеливо. — Къде си скрил парите? Защо да не мога да ги взема, докато ти чакаш някъде?

— Ийст Сити гъмжи от хора на Масино. Всеки от тях е получил описание на чантите, в които са парите. Два вехти червени сака с черни кожени дръжки — рече Джони. — Видят ли някой да носи две такива чанти, този човек няма да живее и пет минути.

— Тогава ще купим камион и ще ги сложим в камиона… Какво толкова има?

Джони разбра, че трябва да й каже всичко.