Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 75

— Те… са забодени там, мистър Джони. Не ме питай защо, но са там. Ходих снощи за цигари и Тони и Ърни се мотаеха наоколо.

Джони кимна сам на себе си. Значи Масино подозираше, че парите са в някой от боксовете.

— О’кей, Сами. Не се тревожи за парите си. Скоро ще ти ги изпратя. — Той затвори.

Джони дълго стоя, втренчен в автомата. Беше въпрос на търпение. Колко ли дълго Масино щеше да наблюдава боксовете? Не би могъл да знае, че парите са там: само предполагаше. За това трябваше да се помисли. А какво да прави със Скот тази вечер?

Той отвори вратата и влезе в магазина.

— Джони! Ела да те запозная със Салвадоре! — повика го Фрида. Тя стоеше до един от щандовете. От другата страна се беше изправил ниският дебел мъж, който си подаде ръката.

— Много се радвам — рече той с широка усмивка. — Голяма изненада. Мисис Фрида не ми е казвала, че има доведен брат. Добре дошъл в Литъл Крийк.

Докато се ръкуваха, Джони огледа с бърз изпитателен поглед човека: оплешивяващ, около шестдесетгодишен, с рошави мустаци, малки умни очи и покрита с набола четина челюст.

— Минавах оттук — отвърна той. — Открих бизнес в Маями. Хубав магазин имате.

— Да, да, добър е. — Малките очички се впиха в лицето на Джони. — И вие сте италианец като мен, нали?

— Майка ми беше италианка. Старецът ни беше швед. — Той погледна Фрида, която кимна.

— Прилича на майка си, а?

— Това си личи.

— Аха. — Последва пауза. — Дълго ли ще останете?

— Много е хубаво тук. Не бързам да се върна на работа. — Джони се насили да се засмее. — В писмата си Фрида постоянно пишеше за това място, но нямах представа, че е толкова хубаво.

— Ловите ли риба?

— Обичам да ловя. Вчера хванах четирипаундово сефте… един костур.

Салвадоре грейна.

— Значи сте рибар.

— Може ли да получа два фунта бекон и дузина яйца? — прекъсна ги Фрида.

— Момент.

Салвадоре забърза към другия щанд. Джони и Фрида размениха погледи. Не казаха нищо.

След десет минути и още малко приказки те пресякоха кея към пристанището.

Салвадоре се загледа подире им, докато се отдалечаваха. Добродушното изражение на тлъстото му лице бавно избледня и малките му очички станаха като стъклени топчета.

Бръкна под тезгяха и измъкна вчерашния „Флорида Таймс“. Бързо прелисти страниците, докато намери обявата.

„Виждали ли сте този човек?“

Известно време втренчено гледа снимката, след това измъкна молива иззад ухото си и грижливо нарисува брада. Отново разгледа фотографията, отиде в телефонната кабина, пусна монета и избра номер.

Отговори ръмжащ глас.

— Бруно. Литъл Крийк — рече Салвадоре. — За онзи тип Джони Бианда. Тук има един новодошъл, който се казва Джони и прилича на него.

— Какъв тип?

Салвадоре разказа.

— Ако тя твърди, че й е доведен брат, защо, по дяволите, да не може да е доведен брат?

— Тая кукличка не си го получава от мъжа си. Обзалагам се, че ще каже каквото и да е, само и само да си го вземе от някого, а се вижда, че тоя тип върши това.

— Добре. Ще пратя някого да погледне. Имаме стотици за проверяване, дявол ги взел, но ще пратя някого.