Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 71

Джони и Фрида размениха бързи погледи, докато Скот разтваряше вестника пред Джони.

— Какво мислиш за това… Десет хиляди долара!

Джони се престори, че чете текста, сви рамене и посегна за цигара.

— Странно нещо — продължи Скот. — Като те погледнах преди малко, изведнъж ми се стори, че приличаш на човека от тази снимка. Запитах се дали пък не ти е по-малък брат.

— Никога не съм имал брат — повтори Джони.

Скот подаде вестника на Фрида.

— Не мислиш ли, че този момък прилича на Джони?

Фрида погледна снимката.

— Може би. — Гласът й беше нехаен. — Но Джони все пак не е портрет, нали? — И като стана, тя започна да прибира чиниите. Джони й помагаше, докато Скот продължаваше да се взира в снимката.

В кухнята Фрида започна да мие съдовете, а Джони ги бършеше. Не говореха, но усещаха напрежение.

Когато се върнаха във всекидневната, намериха Скот все още вторачен в обявата, Фрида излезе на палубата, а когато Джони стана да я последва, Скот каза:

— Доста странна обява, нали?

Джони спря и се върна на масата. Седна до Ед.

— Така е.

— Според теб, що за идея да предлагат десет хиляди долара за момче, което си е загубило паметта?

— Смятам, че са богати родители, които много искат да го намерят.

Скот изучаваше снимката.

— Не изглежда да е син на богати родители, нали? — Той хвърли поглед към Джони. — По-скоро е от беднотията… като теб и мен.

— Може и така да е.

— Десет хиляди долара! Ако имах тези пари, щях да си купя още три камиона и щях наистина да бъда в бизнеса. — Лицето на Скот светна. — Да се намерят шофьори е лесно, но да се сдобиеш с капитал за камионите е друго нещо.

— Мислил ли си някога да удвоиш оборота, без да купуваш нови камиони? — попита Джони, нетърпелив да отклони вниманието му от обявата.

— Как?

— Караш каси със скариди в Ричвил… Нали така?

— Е, и?

— Но се връщаш празен. Не можеш ли да вземеш товар от Ричвил, за да го докараш в Ню Саймара?

— Смяташ ли, че не съм мислил за това? — отвърна Скот презрително. — Излез и помириши камиона. Смърди на скариди. Никой не иска превоз, който ще смърди толкова лошо. Опитвах, а освен това в Ричвил няма нищо, от което да имат нужда в Ню Саймара.

— Това е само идея. — Джони стана. — Предавам се. До утре.

Скот кимна.

Джони го остави все така вторачен в обявата.

* * *

Легнал в тесния си креват, загледан в луната и потънал в мисли, Джони не можеше да заспи. Мислеше за Фрида. Да предположи, че й повярва. Тя безпрепятствено можеше да отиде до автогара „Грейхаунд“ и да вземе парите. Но можеше ли да й има доверие? След това мисълта му се прехвърли към Скот. Беше ли успял да го убеди, че няма нищо общо с обявата?

Затвори очи, като се опитваше насила да заспи. След това застана нащрек: чу, че Фрида влиза в стаята си. Каква жена само! Мислите му се завъртяха около трите пъти, когато се любиха, и изпита силно желание да стане от леглото, да отиде в нейната стая и да я има отново. И в този момент слаб звук го накара да настръхне. Вратата му бавно се заотваря. Остана да лежи неподвижно, ала ръката му под възглавницата напипа пистолета.