Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 70

— Ако ме намерят, може да убият и теб.

— Ако ще деля онези пари с теб, Джони, трябва да деля и риска… Честно е, нали?

— Помисли добре. Нека поговорим за това утре. Тепърва ще трябва да се добера до парите.

— Къде си ги скрил?

Той й се усмихна.

— Където няма да се сетят да ги търсят.

— Не е ли опасно да се върнеш там?

— Да… Дяволски опасно е.

— Но аз мога да ги взема, нали? Те не ме познават.

Малка предупредителна лампичка светна в главата на Джони. Да допусне, че й каже къде са парите. Че й даде ключа от бокса. Тя може да наеме кола и да отиде в Ийст Сити, да вземе двете чанти, да ги натовари в колата, но това може би ще е последният миг, в който ще я види. Как можеш да имаш доверие на някого, когато става дума за толкова много пари? Тя каза, че го обича — каза го по такъв начин, че й повярва, но когато измъкне онези две тежки чанти от бокса, няма ли да изпита изкушението да го предаде?

Спомни си думите й: Наглед не си кой знае какво. Наистина не беше. Беше с четиринадесет години по-възрастен от нея. С всичките ония пари, при нейната външност, можеше да си уреди прекрасен живот, без някакъв нисък, набит мъж на четиридесет и две да й се пречка в краката.

Шумът на приближаващия камион му помогна да не отговори.

— Ед идва. Ще приказваме утре.

— Добре.

Тя стана и бързо отиде в кухнята.

Скот поплува, възхити се на костура, който Джони беше хванал, после излезе на палубата при него, докато Фрида приготвяше вечерята.

— Добре ли прекара? — попита Скот, като запали цигара и лукаво го погледна.

— Отлично. А ти?

— Както обикновено. — Скот тръсна пепелта в езерото. — Тя предаде ли се?

— Би ли повторил?

— Чука ли я?

— Виж какво, Ед, не дрънкай дивотии! Не ми се нрави. Тя ти е жена! Никакво уважение ли нямаш към нея?

Скот се изсмя подигравателно.

— Казах ти, няма нещо, за което да ми пука по-малко. Само съм любопитен да науча дали си успял.

— Предупредих те вече… Млъкни!

Скот го зяпна.

— Може би харесваш педита. И аз ги харесвам. Ако искаш нещо такова, ела с мен в Ричвил. Познавам две-три пиленца…

— Много по-възрастен съм от теб, Ед. Гледай си твоя сексуален живот, а аз ще си гледам моя. Разбрано?

Скот го изгледа изучаващо, после сви рамене.

— Аха. Мисля, че като стана на твоите години, това няма да е проблем. — Той се ухили лукаво. — Обзалагам се, че Фрида е разочарована. Струваше ми се, че е пощуряла за оная работа.

— Тогава защо не й я предложиш? — Джони се опита да смекчи тона, но гневът му си личеше.

— Не е моят тип.

Джони внезапно намрази този човек, както рядко беше намразвал мъж. Стана, когато Фрида се появи на палубата.

— Яденето е готово — съобщи тя.

Привършваха костура, когато Скот попита:

— Имаш ли по-малък брат, Джони?

Джони мигновено настръхна. Нищо не отвърна, докато не изяде и последното парченце риба в чинията си, после поклати глава.

— Нямам никакви роднини.

— Питам само. — Скот отмести чинията си. — Има една странна обява в „Ричвил Таймс“. Нося я. — Той бутна стола си назад, отиде до мястото, където беше закачил сакото си, и извади сгънат вестник.