Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 69

Той се изправи.

В далечината виждаше плуващата Фрида. Слънцето беше започнало да се скрива зад боровете.

Като вдигна ръка, той захвърли медальона и верижката с всичка сила в настъпващия здрач.

Видя малкия кръг и чу лекия плясък, когато медальонът падна във водата.

Свършено е! Не можеше да го предаде отново!

* * *

Той седеше на палубата, когато тя излезе от езерото, а водата се стичаше по златистото й тяло. Взе дрехите си и мина покрай него към всекидневната.

Боровата горичка бе обрамчена от огненото сияние на залеза. След около час Скот щеше да се върне.

Докато тя плуваше, Джони беше мислил за нея. Бе стигнал до заключението, че това е жената за него. Никога досега не беше изпитвал подобно чувство. Рече си, че се е побъркал. Какво знаеше за нея, освен че имаше нещо в тези сини очи, което му подсказваше, че може да й се довери?

Искаш да кажеш, че няма да се изкушиш?

Мислиш ли, че бих могла?

И този поглед, тази изненада, а после и мярналата се болка — тя бе смъкнала дрехите си и бе отплувала далече от него.

Не бяха действия на предател. Положително, ако имаше намерение да го предаде, нямаше да се държи така.

И тогава тя дойде до него, вече облечена, и седна. Погледна го сериозно.

— Мисля, че е по-добре да поговорим, Джони — рече. — Смяташ ли, че докато си тук, Ед и аз ще сме в опасност?

Той се поколеба, след това кимна.

— Да. — Замълча, после продължи: — Ще накарам Ед утре да ме закара в Ричвил и ме забравете. Така е най-добре.

— Аз не искам да те забравям. Обичам те — и тя постави ръката си върху неговата.

Обля го вълна от чувства. Много жени му бяха казвали, че го обичат. Мелани често го беше правила, но нито една не го беше изричала по начина, по който го бе изрекла тази жена.

— Значи сме двама, но по-добре ще е да си вървя.

— Можем ли да поговорим за това? — Тънките пръсти галеха китката му. — Можеш ли да ми обясниш?

Милващите пръсти приспаха предпазливостта му.

Като говореше тихо, загледан над тъмните води на езерото, той й разказа живота си. За копнежа си да има лодка, за Масино, за това, как Масино го беше мамил. Каза й за Големия сбор, но не й довери колко пари е имало.

— Скрил съм парите в Ийст Сити. Ако не беше медальонът, нямаше да имам никакви проблеми. Можех да си остана там. Масино нямаше да ме заподозре. По-късно щях да взема парите и да офейкам.

— Много ли са парите? — попита тя.

Той я погледна. Лицето й беше безизразно и тя не го гледаше.

— Достатъчно.

— Ако вземеш парите, ще ме измъкнеш ли оттук?

— Да.

— Ще направиш ли избор между мен и лодката си? Би ли се отказал от нея, за да запазиш мен?

Той не се поколеба.

— Не. Или тръгваш с лодката, или те осигурявам и се разделяме. Рискувам живота си заради лодката: толкова е важна за мен.

Тя кимна.

— Радвам се. Казах го преди, сега го повтарям: ти си истински мъж. Ще дойда с теб и ще ти помагам на лодката.