Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 64

След малко изгаси цигарата, събра чиниите и ги занесе в кухнята. Изненадано откри, че тя седеше на палубата, вперила поглед в далечината.

— Хайде да разчистим — предложи той. — Искаш ли?

— Ти май си домошар. — Имаше лек присмех в гласа й. — Остави това за утре… И утре е ден.

— Аз ще го направя. Остани си тук.

Тя го изгледа втренчено, после сви рамене.

— Значи оставам тук.

Отне му около двадесет минути да измие чиниите и да разчисти масата. Харесваше му да прави това. Напомняше му за сигурността на собствения му апартамент, който изглеждаше безкрайно далече. След това отиде при нея на палубата и се отпусна в стар, скърцащ бамбуков стол.

— Хубава гледка — каза той.

— Така ли мислиш? Свикнала съм с нея. След две години всяка гледка избледнява. Откъде си?

— От севера… А ти?

— От Швеция.

— Досетих се. По косата ти… По очите… Много си далече от къщи.

— Така е. — Замълча, после добави: — Виж какво, не си длъжен да разговаряш с мен. Две години съм живяла повече или по-малко сама. Свикнала съм. Ти си ни наемател. Нямаше да те приема тук, ако не бяха парите. Обичам да бъда сама.

— Няма да ти преча. — Той стана. — Имах тежък ден. Ще си легна. Благодаря за хубавата вечеря.

Тя се облегна назад и го погледна.

— Благодаря ти, че разтреби.

Отново се погледнаха, после той влезе във всекидневната. Телевизионният сериал тъкмо бе свършил и Скот ставаше.

— Да лягаме — каза той. — Ще се видим около седем утре вечер. Трябва ли ти нещо? Рибарските принадлежности са в онзи шкаф. Вземи моята въдица, ако искаш.

— Така ще направя. — Последва пауза. — Е, лека нощ. Мисля, че бих могъл да спя цяло денонощие.

Джони влезе в своята стая и си легна. Лежеше, гледаше луната и спокойната вода на езерото и си мислеше за Скот и неговата жена. След това мислите му се прехвърлиха към Масино. Пое дъх дълбоко, спокойно. Тук се чувстваше в безопасност. Това несъмнено беше единственото място на земята, където организацията никога нямаше да се сети да го търси.

И сега, след хубавия сън, при това слънце, като наблюдаваше Фрида в моторницата, той се събуди напълно. Съблече се и се гмурна в езерото, поплува малко из студената бистра вода, после се върна в лодката, изсуши се, облече се и отиде в кухнята. Фрида беше оставила кана с кафе, чаша и чинийка, захар и мляко. Имаше корав хляб и тостер, но той ги подмина. Отнесе си чаша кафе на палубата и седна, загледан в далечните борове, в отраженията на облаците в езерото, в спокойствието на водата. Почувства се в безопасност.

След като изпи кафето и изпуши цигара, той разгледа лодката жилище и откри, че се състои от три малки спални до всекидневната, кухня и баня с душ. Спалнята до неговата явно бе на Фрида. Беше спретната и чиста, с малко единично легло, ракла с чекмеджета, шкаф, книги и маса с нощна лампа на нея. Спалнята до нейната принадлежеше на Скот: не така спретната, без книги и със също толкова малко легло. В единия ъгъл имаше 22-милиметрова пушка и ловджийска пушка. Джони разгледа тези две оръжия, след това заднешком се измъкна от стаята и затвори вратата.