Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 63

Масино помисли, после поклати глава.

— Не. Прав си. Започнем ли такава щуротия, пресата веднага ще налети. — Той отново се замисли. — Но можем да запечатаме боксовете. Организирай това, Анди. Искам непрекъснато, денонощно наблюдение. Осигури по двама души за четиричасови дежурства, ден и нощ, които да наблюдават боксовете. Опиши им чантите. Ако някой извади ония чанти, трябва да го пипнем!

Анди кимна и излезе.

— И така, какво възнамерява да прави организацията? — попита Масино.

— Спокойно, Джо. Ще го намерим… Може да ни отнеме известно време, но ще го намерим. Съобщението е пуснато. Всеки, свързан с нас, ще знае, че го търсим. Погледни това. — Той извади от портфейла си някакви коректури и ги сложи на бюрото. — Ще се появи утре сутринта във всички вестници на Флорида.

Масино се наведе и прочете следното:

„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ ЧОВЕК?

10 000 долара награда“

Под заглавието имаше затворническа снимка на Джони. Текстът гласеше:

„Изчезнал от къщи, смята се, че страда от загуба на паметта: Джони Бианда. Набит, висок пет фута и девет инча, гладко избръснат, блед, сребрееща черна коса, четиридесет и две годишен. Известен със силната си привързаност към медальон на свети Христофор.

Всеки, който даде някаква информация и помогне за намирането му, ще получи награда от 10 000 долара.

Свържете се с Дайсън и Дайсън, упълномощени адвокати.

1600 Крю Стрийт

Ийст Сити, тел. [phone].“

— Ще се скрие при някой, който няма пари… Те винаги така правят — додаде Танца със сатанинска усмивка. — Ако това не го издъни, имаме и други хватки, но мисля, че ще успеем.

Глава седма

Джони напълно се събуди, когато чу пърпоренето на моторница. Надигна се, погледна през отворения прозорец и видя Фрида да се отдалечава от лодката жилище. Носеше избелялата риза и опънатия панталон, а между устните й се поклащаше цигара. Моторницата се отправи към отсрещния бряг. Джони се отпусна обратно на възглавницата. Преди това го беше събудил шумът от потеглящия камион и в полусъницата си той разбра, че Скот тръгва за работа.

Лежеше върху малкото легло и си мислеше за предната вечер. Бяха яли черен шаран с къри — езерна риба с ориз, лук и домати. Яденето беше вкусно и го погълнаха повече или по-малко в мълчание. Скот беше пожелал да гледа телевизия и яде набързо, след което ги остави, отиде при телевизора и го включи.

Джони усещаше силно присъствието на Фрида, както седяха един срещу друг. Беше ял като истински вълк.

— Готвиш добре — похвали я той.

— И Ед смята така. — Резкостта в тона й го накара бързо да я погледне. — За това мислят всички мъже… за ядене.

Той хвърли поглед през стаята, към мястото, където Скот седеше, погълнат от синия екран.

— Не всички мъже.

— Искаш ли още?

— Трябва да съм луд, за да не искам.

Тя бутна стола си назад.

— Живеем тук като прасета. Продължавай. Имам работа — стана от масата и отиде в кухнята.

Яденето беше толкова вкусно, а той толкова гладен, че не се поколеба. Изпразни купата, след това се облегна назад и посегна за цигара.