Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 66

— Работи здраво, но така се самозалъгва! От него никога нищо няма да излезе. Има неудачници, които работят до смърт, робски, и никога нищо не постигат… Той е един от тях. — Ярките сини очи срещнаха неговите. — Ти какво работиш?

— Събирах наеми. Писна ми, разпродадох всичко и когато свърша парите, ще си потърся работа на някоя лодка. Луд съм по лодките.

— Лодка? — Тя направи гримаса. — Как ще изкарваш хляба си с лодка? Ще ловиш риба? Ти на това живот ли му викаш?

— Не ме е грижа за печалбата. Само искам да съм на лодка.

Тя остави ножа и вилицата.

— Значи амбиция.

— А ти? Ако имаше достатъчно пари да се махнеш оттук, какво щеше да правиш?

— Щях да живея! На двадесет и шест години съм. Знам, че мъжете си падат по мен. — Тя го погледна право в очите. — И ти си падаш по мен, нали?

— Какво общо има това с въпроса?

— Ако можех да отида в Маями, щях да намеря някой мъж и да изстискам от него и последния долар за услугите, които ще му предложа. Знаеш ли какво? Мислех си, че това е страната на златните възможности, когато пристигнах тук преди три години. Ама че наивна съм била! Прекарах два месеца в Ню Йорк в една туристическа агенция, като изпращах стари мухльовци в Швеция. Боже, каква досада беше! След това ми се удаде да се прехвърля в Джексънвил: все същата позната скука. Един ден… Моят черен ден… Беше ми дошло до гуша и тогава се случи да налетя на Ед, пълен с планове как ще върти транспортен бизнес, собственик на камион. След година щял да притежава два камиона, след четири — цял парк… Щял да тъне в пари! Така че се омъжих за него! Е, добре, търсех си го и си го получих! Дойдохме тук. „Дай ми година време — каза той — и ще видиш. Ще се поизмъчим една година, но след това ще имаме втори камион.“ Това беше преди две години! А колко го бива като мъж! С такъв мъж да трябва да живееш! — Тя погледна Джони право в очите. — Лепнат ли си за него?

— Какво значи това?

— Той е обратен. Високи токове и камшици. Така че спим отделно. Получава си удоволствието в Ричвил, а аз моето — от рибарството!

Джони вдигна ръце, после ги отпусна тежко върху коленете си.

— Съжалявам.

— Недей. — Тя се изправи. — Хайде, наемателю. Ти ме искаш, а аз имам нужда от мъж. Този път е безплатно. Следващият ще трябва да си платиш. Трябва да спестя малко пари и да се измъкна оттук, иначе като нищо ще се удавя.

Джони остана на мястото си.

— Искам те, Фрида, но не при тези условия — каза той спокойно. — Никога не съм плащал за това и никога няма да плащам.

Тя се втренчи в него, после се усмихна.

— Мисля, че започвам да те харесвам, Джони. Мисля, че си истински мъж. Без условия… Хайде да видим колко те бива всъщност.

Той стана и обгърна с ръка талията й, обхвана с другата тежките й гърди и те влязоха в малката му стая.

* * *

— Колко е часът?

Гласът й звучеше отпуснато и сънливо.

Джони погледна ръчния си часовник. Беше малко след три. Тя лежеше гола, тялото й беше върху неговото, русата й глава — наполовина върху рамото му, наполовина на възглавницата.

— Минава три.