Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 61

— Какво тогава ви свързва? — попита Джони слисан.

— Забрави това. — Скот се измъкна от кабината. — Ако искаш да останеш, остани, колкото щеш, стига да можеш да си плащаш. Ела, ще ти покажа стаята.

Когато прекосяваха кея, Скот спря и посочи към езерото.

— Ето я там… Плува. Прекарва повечето си време в езерото.

Джони присви очи от слънчевите лъчи, отразени от гладката водна повърхност. Видя една глава, която се движеше над тихата вода на около триста ярда от лодката.

Скот пъхна два пръста в устата си и остро изсвири. Една ръка се подаде от водата и махна.

— Влизай — покани го Скот.

Лодката имаше хубава широка палуба и те влязоха заедно в дълга ниска всекидневна, бедно мебелирана, но достатъчно удобна. В единия ъгъл се виждаше телевизор.

— Ето и стаята ти — каза Скот, като отвори вратата. — Хвърляй багажа и плувай. Ние плуваме голи. Няма защо да се стесняваш от Фрида. Тя е виждала повече голи мъже, отколкото аз скариди.

Джони огледа мъничката стая. Имаше легло, скрин, нощно шкафче и стол. Прозорчето гледаше към езерото. Всичко беше много чисто и му хареса.

— Чудесно.

— Добре тогава.

Скот го остави.

Джони погледна през прозореца. Би искал да поплува, но не гол. Видя Скот да излиза гол на палубата и да се хвърля във водата, да плува към русата глава, да спира за момент и да продължава. Русата глава заплува към лодката.

Джони стоеше до прозореца и гледаше. Внимаваше жената, която се покатери на палубата, да не го зърне, докато се взираше през пердето. Беше висока, загоряла и гола. Имаше дълги крака, стегнати твърди гърди и когато се обърна и тръгна по палубата, Джони видя как тежкият й задник се въртеше. Очите му бяха прекалено заети с тялото й, за да видят лицето, и отбелязаха само мократа руса коса, която стигаше до средата на раменете.

Джони избърса потта от лицето си. На какво беше налетял? — питаше се той. Това беше жена до мозъка на костите: най-чувственото, най-сексапилното тяло, което някога беше виждал!

Изпита остра нужда да се топне в студената вода. Съблече се, като остана по гащи, излезе на палубата и скочи в езерото.

Прохладата на водата му достави удоволствие. Беше добър плувец и измина двеста ярда като състезател, докато се освободи от вдървеността и похотливостта, които жената беше предизвикала у него, след това заплува обратно, като се присъедини към Скот, който се измъкваше на палубата.

— Ще ти дам кърпа — предложи Скот и изчезна във всекидневната. Върна се след миг, подаде на Джони кърпа и отново изчезна.

Джони се избърса, после влезе в спалнята си. Усети миризмата на пържен лук и устата му се напълни със слюнка. Сети се, че не беше ял, откакто бе напуснал бунгалото на змияря, и внезапно осъзна, че умира от глад.

Облече се, излезе от стаята и влезе във всекидневната. Скот пушеше и гледаше през прозореца. Вдигна очи, когато Джони влезе.

— Как е?

— Чудесно.

— Ние тук не пием — рече Скот. — Не можем да си го позволим. Ако ти се пие, можеш да си купиш, каквото искаш, от магазина. Вземи утре моторницата.