Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 60

Масино тихо изсъска:

— Искам го жив. Ще получите петдесет процента, ако ми го докарате жив. И една трета, ако го убиете.

— Ще е доста опасно да го заловим жив.

Масино стисна едрите си ръце в юмруци.

— Искам го жив! Ще смачкам на пихтия този кучи син със собствените си ръце. — Яростта му го правеше да изглежда дотолкова обезумял, че дори Танца, който беше безсърдечен и жесток, остана шокиран. — Така че тръгвайте след него! Пусни по петите му чудесната си организация! — Масино удари с юмруци по бюрото. Гласът му се извиси в ръмжащ крясък. — Не ми пука колко ще струва! Искам го!

* * *

— Почти стигнахме — обади се Скот, като намали скоростта. — Една миля по-нататък наляво е Ню Саймара… Там товаря. Ето, в онази посока. — Той отклони камиона от магистралата и бавно заизкачва тесния песъчлив път, заграден от двете страни с гъсти борови горички. — Пътят води в Литъл Крийк. Малко градче е. Един магазин, дванадесетина бунгала и езерото. Имам голяма закрита лодка в отдалечения край на езерото. Никой не ни досажда. Хората в Литъл Крийк са прекалено заети с печеленето на всеки долар и нямат време да досаждат на някого.

Това беше успокояваща новина за Джони.

Край песъчливия път сега се точеха магарешки тръни, папрат и перуники. Джунглата зад тях беше толкова гъста, че на Джони му заприлича на черна завеса.

Неочаквано излязоха на езерото. Джони прецени, че е широко около миля и половина. В него се виждаха няколко лодки с рибари. Единият от тях вдигна ръка за поздрав, когато Скот мина край него. Скот също му махна.

— Време е за вечеря — съобщи той с кисела усмивка. — Всички тук ловят риба за вечеря и за проклетия обяд — също. Чудя се дали Фрида е хванала нещо.

Като отминаха групата къщурки, караха около миля през джунглата, след това внезапно излязоха на открито и Джони зърна овехтяла дълга закрита лодка с двадесетфутов очукан кей, който я свързваше с брега.

— Живеем тук от две години — рече Скот, като вкара камиона под навес, покрит с раздърпан бамбук. — Взех я на безценица. Наложи се да я пооправя, но сега не е толкова лоша. Дълго ли смяташ да останеш?

Джони се обърна и изгледа Скот.

— Това не зависи ли от мнението на жена ти? Тя може да не иска чужд човек да се мотае наоколо.

Скот присви рамене.

— Не трябва да се безпокоиш за Фрида. И тя си пада по парите като мен. Аз ще се възползвам от тридесет и петте долара седмично, а тя — от твоята компания. Не й е много весело да стои тук сама по цял ден.

Джони продължаваше да гледа право в Скот.

— Почакай… Има ли й нещо на жена ти? Да не е саката или от тоя род?

— Не… Какво искаш да кажеш?

— Хайде, Скот — настоя Джони нетърпеливо. — Бъди по-умен! За какво ще й е на жена ти мъж тук… Доста е уединено. Това не те ли безпокои?

— Защо ще ме безпокои? — възрази Скот. — Ако мислиш, че можеш да спиш с нея, опитай. Ако те приеме, добре си дошъл. Не съм я докосвал, откакто сме женени. — Той погледна цинично. — Получавам цялата любов, от която имам нужда, в Ричвил, а много не ми трябва. Когато някой работи като мен, веднъж в месеца му стига.