Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 59

Видя пред себе си табела с надпис „Ийстлинг“ и намали. Пресегна се и събуди Скот.

— Пристигнахме. Ийстлинг.

— Отбий се и спри — рече Скот, които се разтърси, за да се събуди. — Тюх! Сякаш са минали само пет минути! — Той прогони съня от очите си. — Аз ще продължа.

Размениха си местата.

— Ще намеря ли там място за нощуване? — попита Джони.

Скот го погледна.

— Имам свободна стая. Ще ти струва пет долара на ден с пълен пансион. Искаш ли?

— Готово — съгласи се Джони.

Скот включи на скорост и продължи по магистралата.

* * *

Докато Джони караше камиона на Скот, Масино провеждаше заседание в офиса си. Присъстваха Карло Танца й Анди Лукас.

Масино току-що беше обяснил на Танца, че следата, водеща към онова дърто копеле Джовани Фюзели, на който бяха попаднали, се е оказала пълен провал. Той много трудно сдържаше яростта си и постоянно мяташе погледи към Анди, който беше виновен за тази загуба на време.

— Не трябва да забравяме, че парите не са били у Джони, когато е напуснал града — изкряска Масино. — Идея на Анди беше, че е работил с още някого, и помислихме, че е този Фюзели, но не се оказа така. Тони и Ърни са сигурни, че Фюзели е чист. Така че… едно от двете: или Джони е работил с някого, когото не познаваме, или в паниката си е оставил парите, скрити някъде в града. — Той погледна към Танца. — Какво мислиш?

— Има и трета възможност — рече Танца. — Може да е оставил парите в някой автобус на „Грейхаунд“. Автогарата е точно отсреща. Това му е било изключително лесно. Купува си билет, тиква чантите в автобуса, а той ще ти ги закара, където пожелаеш по маршрута. Знам, че аз така бих постъпил. Нямаше да съм толкова луд, че да скрия парите тук, където ще трябва да се върна за тях, а доколкото познавам Бианда, той хич не е луд.

— Значи не смяташ, че е работил с друг, така ли?

Танца сви рамене.

— Не изглежда много вероятно. Той е единак… Единственият приятел, който сякаш е имал, е онази сажда Черния Сами, а на него не би му стискало да открадне дори дъвка от някое хлапе. Да, струва ми се, че точно това е направил Бианда. Грабнал е парите, изтичал е отсреща в автогарата, бутнал е чантите в някой автобус, като е знаел, че ще ги доставят до поискване, след това се е върнал при своята курва, открил е, че си е загубил медальона, паникьосал се е и е офейкал.

— Можем да проверим — каза Масино. Той погледна към Анди. — Тогава трябва да е имало много малко заминаващи автобуси. Върви и провери. Някой все ще си спомни дали две тежки чанти са предавани в автобус.

Анди кимна и излезе от офиса. Масино погледна Танца.

— Минаха вече осем дни, откакто е избягал. — Малките му очички бяха като червени копчета. — Мислиш ли, че можем да го намерим?

Танца се ухили зло.

— Ние винаги ги намираме, но това струва скъпо.

— Колко например?

— Зависи колко ще продължи. Да речем петдесет процента от сбора.