Читать «Мисия в Сиена» онлайн - страница 110

— Запалете мотора, заповяда той.

Дон слезе в кабината на кормчията.

Лорели се обърна към Крантор.

— Какво ще правите с мен? Защо не го оставихте да ме убие?

— Един ден ви казах, че ние двамата бихме могли да се разбираме, — каза Крантор, гледайки я право в очите. — По онова време нямахте такова желание. До Монте Карло имате време да промените мнението си. В тази чанта имам 15 хиляди лири. Мисля, че в тези кутии има цяло състояние. Заедно бихме могли да поемем по нов път. Размислете! (Той й направи знак с оръжието). Слезте в кабината. Аз ще остана тук.

В този момент главата и раменете на Дон се показаха от кабината.

— Нищо не виждам. Имате ли лампа?

Крантор извади от джоба си батерията и се наведе леко, за да я подаде на Дон. С бързината на котка, Лорели внезапно го блъсна. Падайки, той стреля наслуки. Куршумът рикошира в металическия под на кабината и мина на няколко сантиметра от Дон. Дон се възползва от това, че Крантор се сгромоляса и скочи отгоре му.

Той хвана китката на Крантор с лявата си ръка и стисна гърлото му с дясната. Заудря ръката, която държеше револвера в металическия под. Оръжието изгърмя още веднъж, после пръстите на Крантор се отпуснаха и револвера потъна в мрака.

Няколко секунди двамата мъже се биеха като зверове. Крантор принуди Дон да пусне гърлото му и успя да се освободи, удряйки лицето му с юмруци.

Тогава той направи грешка като се опита да вземе револвера. Дон се хвърли върху му и го удари с юмрук в челюстта. Крантор се сгромоляса. Дон се изправи криво-ляво и в момента, когато Крантор коленичи, юмрукът на Дон се стовари за втори път в челюстта му и го отхвърли назад. Главата му се удари в стената на кабината и той се просна върху металическия под.

Дон потърси пипнешком лампата, намери я и я запали. Той се наведе над Крантор. След като се увери, че е загубил съзнание, той взе револвера на противника си и се отдалечи.

— Не сте ли ранен? — прошепна Лорели.

— За известно време ще бъдем спокойни, — каза Дон, насочвайки лъча на лампата към бледото и сгърчено лице на Лорели. — Хубава работа! Това ми стана навик! За втори път ме спасявате! (Той подаде лампата). Дръжте я докато го вържа.

Тя взе лампата. Дон остави револвера на мостчето и започна да връзва китките на Крантор зад гърба му с копринената вратовръзка на гангстера.

Тогава Лорели протегна ръка и взе револвера на Крантор. Когато Дон се изправи, той видя пред себе си черната дупка на дулото.

— Ей! Какво става? — попита той и подскочи.

— Хвърлете го от лодката и бягайте, — каза свирепо тя.

— Няма да останете сама в лодката, нали?

— Да. Побързайте! Хвърлете го!

— Помислете какво правите. Казах ви, че ще ви помогна и не съм променил мнението си. Знаете ли да управлявате лодка?

— Разбира се. Управлявала съм я десетки пъти. Нямам нужда от Вашата помощ.

— Ще имате нужда от пари, нали?

— Пари? (Тя се засмя). Сега имам дори повече, отколкото ми трябват. Ето шанса, който чаках. Изхвърлете го от лодката! Искам да тръгвам.

— Добре, — каза Дон.

Той избута Крантор върху моста, скочи на кея и изтегли припадналия бандит. Когато Крантор се намери на паважа, Дон се върна назад и се наведе над Лорели.