Читать «Мисия в Сиена» онлайн - страница 109

— Благодаря, сеньор, но по-бързо ако обичате. Ако ви видят, ще си имам неприятности.

Той се приближи до бариерата и я вдигна. Дон потегли и навлезе в пристанището.

— Вляво, — каза Алскони, махайки приятелски с ръка на пазача. Те минаха зад един голям навес, който ги скри от погледа на пазача.

— Стоп, нареди Алскони. — Изключете мотора и ми дайте ключа.

Дон се подчини.

— Аз ще остана в колата, — каза Алскони на Крантор, — и ще наблюдавам тези двамата. Занеси кутиите и куфарите на борда.

Крантор излезе от колата. Той съзерцава един миг голямата лодка, която беше закотвена недалеч, после отвори багажника на колата, взе кутиите и след като прекоси кея, ги остави в лодката. Занесе и куфарите и се върна при колата.

— Сега излезте и двамата, заповяда Алскони.

Крантор се отдръпна и загледа Дон и Лорели как излизат от колата, последвани от Алскони.

— А сега, господин Миклем, ще ви бъда много задължен, ако се качите на борда с Крантор и приготвите лодката за отплуване.

Дон хвана Лорели за ръката.

— Вие ще дойдете с мен, — каза той.

Злобното и вледеняващо изражение, което забеляза върху лицето на Алскони, не го трогна.

— Не, — възрази Алскони. — Вие ще отидете сам, господин Миклем. Тя ще остане тук.

— Ако тя не дойде с нас, няма да ви закарам до Монте Карло, предупреди го спокойно Дон.

— Няма да дойде, извика разярено Алскони. — Ще правите това, което Ви казвам или ще ви застрелям.

— По този начин няма да стигнете до Монте Карло, заключи Дон, без да изпуска Алскони от погледа си.

Безумната светлина, която проблесна в очите на Алскони предупреди Дон, че бандита беше готов да стреля.

— Чакайте! — извика Крантор.

Той беше отстъпил така, че ги държеше и тримата пред дулото на 45-калибрения си пистолет.

Алскони го погледна и като видя насоченото оръжие, облещи очи.

— Не хитрувай с мен! — каза дрезгаво той.

Крантор се усмихна.

— Не трябваше да ми казвате, че полицията има отличителните Ви белези, Костенурко, — каза той. — Мой ред е да Ви кажа, че сте глупак. Те нямат моите отличителни белези. Тя ще дойде с нас, но не и Вие. Имам пари, лодка, кормчия и свободно поле за действие… Вие само ще ми пречите…

Алскони вдигна пистолета и натисна спусъка; с разкривени устни той гневно изръмжа. Чувайки само слабото щракане, той разбра, че пистолета беше празен.

Загледа оръжието с тъпо изражение и разкривено лице.

Крантор стреля три пъти в него. Чуха се три слаби щракания. Все едно, че някой аплодираше. Алскони подгъна колене, направи, залитайки две крачки напред, изпусна пистолета и се просна по очи върху паважа.

Нито Дон, нито Лорели направиха някакво движение.

Крантор насочи оръжието си срещу тях.

— Качете се на борда, — каза внезапно той. — Побързайте!

Дон се приближи до ръба на кея и скочи на моста. Той подаде ръка на Лорели и й помогна да скочи на свой ред.

Крантор ги последна на моста, но все още се държеше на разстояние от тях.