Читать «Мисия в Сиена» онлайн - страница 111

— Сигурна ли сте, че ще можете да управлявате лодката? Не искате ли да Ви помогна?

Тя поклати глава.

— Не. Вече съм пътувала сама до Монте Карло.

— Добре. Значи с нищо не мога да Ви помогна?

Тя вдигна към него очи; беше поомекнала.

— Не, благодаря. Сега мога да се оправя сама. Ще започна отначало. Не ми се вярва, че пак ще се видим.

— Не се знае. Пазете се от полицейските лодки. Този там ще им даде отличителните белези на лодката щом дойде в съзнание.

Тя се усмихна.

— Аз ще бъда вече далеч. Това е най-бързата лодка по крайбрежието. Те няма да ме хванат!

Тя завъртя ръчката и в момента, когато двата мотора забръмчаха, добави:

— Довиждане и пак Ви благодаря!

— Довиждане и добър успех! — извика Дон, мъчейки се да надвика бръмченето на моторите.

Той отвърза въжето. Лодката се разклати.

Лорели включи газта, лодката се откъсна от кея и се отдалечи, пърпорейки към откритото море, оставяйки подире си широка вряща бразда от бяла пяна.

Тя вдигна ръка, за да му каже сбогом. Дон отговори по същия начин. После изгуби от погледа си лодката, която бързо потъна в мрака.

2.IX.1978 г.

info

Информация за текста

James Hadley Chase

Mission to Sienna, 1978

Сканиране и разпознаване: Хари С. Тотел

Публикация:

Джеймс Хадли Чейс

МИСИЯ В СИЕНА

Издателска къща „Гъливер“ Враца — 1992

Превод от английски — Светла Радулова

Художествено оформление на корицата — Димитрина Кръстева

Предпечатна подготовка: Издателство — „Мариус“ — Враца

Издава — ИК „Гъливер“

ISBN — 954-8063-07-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3581]

Последна редакция: 2007-10-01 08:00:00

notes

1

Отбранителен похват при фехтовката.

2

Войник, въоръжен със старовременна пушка.