Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 288

— Откъде ще пристигнат?

— Отвсякъде. Нали ги знаеш черните колко обичат да правят протестни шествия. За тях това ще бъде празник. Чакат го с нетърпение.

— Ти си луд, Лусиен. Моят побъркан приятел.

— Аз печеля, хлапако.

В стая сто шейсет и три Бари Акър и Клайд Сискоу привършиха последната си игра на карти и се готвеха да си лягат. Акър извади няколко монети и рече, че му се пие нещо разхладително. Сискоу каза, че не е жаден.

Акър мина на пръсти край заспалия войник в коридора. Автоматът за напитките не работеше и той тихо отвори външната врата, качи се по стълбите на втория етаж и намери друг автомат до машината за лед. Пъхна монетите. Автоматът изкара една диетична кола. Той се наведе да я вземе.

От тъмнината изплуваха две фигури. Повалиха го на пода, сритаха го и го натикаха в тъмния ъгъл до машината за лед, до една заключена с верига и катинар врата. По-високият сграби Акър за яката и го запрати в паянтовата стена. По-дребният стоеше до автомата за кола и наблюдаваше тъмния коридор.

— Ти си Бари Акър, нали? — процеди през зъби по-едрият.

— Да! Пуснете ме! — Акър се опита да се освободи, но нападателят го стисна за шията и го натисна към стената с едната си ръка. С другата измъкна лъскав ловджийски нож и го тикна под носа му. Акър се вцепени.

— Отваряй си ушите и ме чуй добре — прошепна отчетливо непознатият. — Знаем, че си женен и живееш на Форест Драйв хиляда сто шейсет и едно. Знаем, че имаш три деца, знаем къде играят те и къде ходят на училище. Жена ти работи в банката.

Акър усети, че краката му се подкосяват.

— Само да освободят оня негър, ще ти видим сметката, и на теб, и на семейството ти. Години може да минат, но няма да ви се размине.

Нападателят го блъсна на пода и го сграбчи за косата.

— Една-единствена дума да изтървеш за нас, и децата ти остават с едно по-малко. Ясно ли е?

Двамата изчезнаха. Акър дишаше тежко, почти се задушаваше. Разтри врата и тила си. Седеше неподвижен в тъмнината, твърде уплашен, за да помръдне.

42

На зазоряване в хиляди малки църкви из Северен Мисисипи се събраха вярващи и започнаха да товарят кошници с храна, хладилни чанти, шезлонги и дамаджани с вода в училищни автобуси и църковни фургони. Разменяха поздрави с познати и нервно обсъждаха процеса. От седмици четяха и говореха за Карл Лий Хейли; сега бе дошло време да му се притекат на помощ. Имаше много старци, но имаше и цели семейства с деца и детски кошарки. Когато автобусите се напълниха, те се качиха в коли и поеха след своите проповедници. Пееха и се молеха. Когато пукна зората, шосетата и пътищата към окръг Форд бяха пълни с кервани богомолци.