Читать «Петата планина» онлайн - страница 90

С усмивка на лице се отправи към камъка, където много отдавна бе получил глинена плочка с думата „любов“. Имаше навик да посещава това място всеки ден, за да присъства на залеза на слънцето и да си спомня всеки миг, който бяха прекарали заедно.

След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Илия в третата година:

„Иди и се яви на Ахава, и Аз ще дам дъжд на земята.“

Илия седеше на камъка, когато усети как светът около него се разтърси. Небето почерня за миг, но веднага след това слънцето отново се показа.

Видя светлина. Пред него стоеше Ангелът Господен.

— Какво става? — попита изплашено Илия. — Господ прости ли на Израил?

— Не — отвърна ангелът. — Той иска ти да се върнеш, за да освободиш народа си. В мига, когато битката ти с Него приключи, Той те благослови и ти позволи да продължиш Неговото дело на тази земя.

Илия бе слисан.

— Но точно сега ли, когато сърцето ми отново намери покой?

— Спомни си за урока, който ти бе даден веднъж — каза ангелът. — Спомни си също така думите на Господ към Мойсей:

И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, за да те смири, да те изпита и узнае какво има в сърцето ти. Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи, и живееш в тях; кога имаш много едър и дребен добитък, гледай да не се възгордее сърцето ти и да не забравиш Господа, твоя Бог.

— А Акбар? — обърна се Илия към ангела.

— Той може да живее без теб, защото ти остави наследник. Градът ще съществува още дълго. И Ангелът Господен изчезна.

Илия и момчето пристигнаха в подножието на Петата планина. Между каменните жертвеници бяха израсли храсти. След смъртта на жреца никой не идваше тук.

— Хайде да изкачим планината — рече Илия.

— Забранено е.

— Да, забранено е. Но това не означава, че е опасно.

Хвана момчето за ръка и тръгнаха към върха. Спираха от време на време и поглеждаха надолу към долината. Сушата бе оставила следи върху целия пейзаж и с изключение на обработваните ниви около Акбар всичко останало приличаше на суровите пустини в египетските земи.

— Чух приятелите ми да казват, че асирийците ще се върнат — каза момчето.

— Възможно е, но все пак това, което сторихме, си струваше труда. Господ избра този начин, за да ни научи на нещо.

— Не знам дали Него Го е грижа за нас — отвърна момчето. — Защо бе нужно да е толкова жесток?

— Може да е търсил други пътища, докато накрая е открил, че не Го чуваме. Ние бяхме свикнали твърде много с нашия начин на живот и не се опитвахме да разчетем словата Му.

— А те къде са написани?

— В света наоколо. Достатъчно е да обръщаш внимание на това, което се случва в живота ти, и ще откриеш, че по всяко време на деня Бог крие някъде Своите думи и волята Си. Опитвай се да изпълняваш това, което Той иска от теб — това е единствената причина да бъдеш на тоя свят.

— Ако ги открия, ще ги запиша върху глинените плочки.

— Направи го! Но по-добре ги запиши в сърцето си, там те не могат да бъдат изгорени или унищожени и ще бъдат винаги с теб.

Повървяха още малко. Облаците сега бяха съвсем наблизо.