Читать «Петата планина» онлайн - страница 89

— Но те имаха могъща войска!

— Никоя войска не е могъща, щом узнаем кога ще атакува. Акбар прати вестители да предупредят, че асирийците наближават Тир и Сидон, и им бе устроена засада там, където свършва долината. Тези, които не загинаха в битката, бяха продадени като роби от нашите мореплаватели.

Дрипавите хора се поздравяваха и прегръщаха едни други, като плачеха и се смееха едновременно.

— Но кои сте вие? — настоя търговецът. — Кой си ти? — попита, посочвайки мъжа, с когото бе говорил.

— Ние сме младите воини на Акбар — бе отговорът.

За трети път бяха започнали да прибират реколтата на Акбар, чийто градоначалник сега бе Илия. В началото никак не бе лесно — бившият градоначалник искаше да се върне и отново да заеме длъжността си, защото така поведяваше традицията. Жителите на града обаче отказаха да го приемат и дни наред заплашваха, че ще отровят водата в кладенеца. Висшите финикийски власти най-сетне отстъпиха пред техните искания. В края на краищата Акбар имаше значение само дотолкова, доколкото осигуряваше вода за пътниците. Освен това управлението на Израил бе в ръцете на принцесата на Тир. Назначавайки за градоначалник един израилтянин, финикийските управници можеха да мислят за заздравяването на търговските връзки между двете страни.

Търговските кервани, които отново бяха тръгнали през долината, разнесоха новината из цялата област. Една малка част от израилтяните смятаха Илия за най-големия предател, но Иезавел щеше да се погрижи да премахне това настроение и мирът в областта щеше да бъде възстановен. Принцесата бе доволна, тъй като един от най-върлите й врагове накрая се бе превърнал в най-добрия й съюзник.

Започнаха да се носят слухове за ново асирийско нашествие и стените на Акбар бяха издигнати отново. Защитата бе организирана по нов начин, като между Тир и Акбар бяха поставени стражи и гарнизони, така че, ако единият от градовете бъде обсаден, другият да може да придвижи войската си по суша и да осигури снабдяването с храна по море.

Областта процъфтяваше с всеки изминал ден. Новият градоначалник написа нови правила, чрез които се упражняваше строг контрол върху таксите и стоките. Старците на Акбар се грижеха за всичко, прилагаха новия начин на събиране на данъците и търпеливо разрешаваха възникналите проблеми.

Жените разпределяха времето си между селската работа и тъкането. За да използват малкото останали платове, когато градът бе изолиран, те бяха създали по необходимост нови модели бродерия. И когато в града се появиха първите търговци, останаха очаровани от рисунките и направиха много поръчки.

Децата бяха научили бибълското писмо и Илия беше сигурен, че някой ден това ще им бъде от полза.

Този следобед той се разхождаше из полето и благодареше на Господ за неизброимите благоволения, които бе получил през всичките изминали години — нещо, което винаги правеше, преди да започне прибирането на реколтата. Срещна хора, които носеха пълни кошове с жито, и играещи наоколо деца. Поздрави ги и те му отвърнаха.