Читать «Петата планина» онлайн - страница 82

* * *

Два дни по-късно вечерта Илия свика всички жители на площада, който бе разчистен от повечето отломки. Запалиха няколко факли и той започна да говори:

— Нямаме избор. Можем да оставим чужденците да свършат тази работа, но това би означавало да се откажем от неповторимата възможност, която ни дава нещастието: да устроим отново живота си. Пепелта от мъртвите, изгорени преди няколко дни, ще се превърне в растения, които ще поникнат напролет. Изгубеното в нощта на нашествието дете ще пребъде в рояка от деца, които тичат свободно по разрушените улици и се забавляват да проникват в забранени места и непознати къщи. Досега единствено децата успяха да преодолеят случилото се, защото нямат минало и за тях само настоящето има значение. Нека се опитаме и ние да постъпваме като тях.

— Нима човек може да потисне в сърцето си болката от загубата? — попита една жена.

— Не, но може да се радва на придобитото.

Илия се обърна и посочи към върха на Петата планина, все така покрит с облаци. Тъй като стените на града бяха разрушени, той се виждаше от центъра на площада.

— Аз вярвам в Единия Бог, но вие си мислите, че боговете живеят в онези облаци на върха на Петата планина. Не искам сега да споря с вас дали моят Бог е по-силен или по-могъщ; не искам да говоря за различията ни, а за нашите прилики. Нещастието ни доведе до едно общо чувство: отчаянието. Защо се случи това? Защото мислехме, че в душите си сме намерили отговор за всичко, че всичко е решено и не бихме могли да приемем каквато и да било промяна.

Както вие, така и аз, принадлежим към търговски народи, но можем да се държим и като воини — продължи той. — А един воин винаги знае какъв е смисълът да се бори. Не влиза в ненужни битки и никога не си губи времето с провокации. Истинският воин приема поражението. Не гледа на него с безразличие, нито пък се опитва да го превърне в победа. Преживява с горчивина болката от загубата, страда от безразличието и изпада в отчаяние от самотата. Ала след като премине през всичко това, лекува раните си и започва всичко отначало. Воинът знае, че една война се състои от много битки, затова продължава напред. Случват се и нещастия. Можем да търсим причината за тях, да виним другите, да си представяме колко по-различен щеше да е животът ни, ако не ни бяха сполетели. Но всичко това е без значение: нещастията вече са се случили, това е. От този момент нататък трябва да забравим страха, който предизвикват в нас, и да започнем да строим отново. Нека от днес всеки от вас да си избере ново име. Това име ще бъде свещено и ще събира в една дума всичко онова, за което сте мечтали да се борите. За себе си избрах името Освобождение.

На площада настъпи мълчание. След известно време жената, която първа бе започнала да помага на Илия, стана и каза:

— Моето име е Преоткриване.

— Моето име е Мъдрост — рече един старец. Синът на вдовицата, която Илия толкова много бе обичал, извика: