Читать «Петата планина» онлайн - страница 84

— Работим непрекъснато и вече не си спомняме за болката от онази нощ. Забравихме дори, че асирийците ще се върнат веднага след като разграбят Тир, Сидон, Бибъл и цяла Финикия. Това ни се отрази добре. Но тъй като сме погълнати от работата по възстановяването на града, струва ни се, че всичко е както преди. Не виждаме резултата от нашите усилия.

Илия размисли върху чутото. И нареди в края на всеки ден след работа хората да се събират в подножието на Петата планина, за да съзерцават заедно залеза на слънцето.

Обикновено всички бяха толкова изморени, че почти не говореха, но откриваха колко е важно да оставиш мисълта си да се рее без посока, както облаците в небето. По тоя начин тревогата изчезваше от сърцата им, а те се изпълваха отново с вдъхновение и сили за следващия ден.

След като се събуди, Илия каза, че няма да работи.

— Днес в родината ми се чества Денят на Опрощението.

— Но в душата ти няма грях — каза му една жена. — Ти постъпваш по най-добрия начин.

— Традицията трябва да бъде спазвана и аз ще изпълня това, което тя повелява.

Жените тръгнаха към полето да носят вода, а старците отново се заловиха да издигат стените и да обработват дървения материал за вратите и прозорците. Децата помагаха, като поставяха в калъпи глината, която след това щеше да се превърне в изпечени тухли. Илия ги наблюдаваше с огромна радост в сърцето. После излезе от Акбар и се запъти към долината.

Вървеше безцелно, като си казваше наум молитвите, които бе научил като дете. Слънцето все още не бе достигнало средата на небосклона и от мястото, където той се намираше, виждаше как грамадната сянка на Петата планина покрива част от долината. Обзе го страшно предчувствие: войната между Бога Израилев и бога на финикийците щеше да продължава още много поколения и много хилядолетия.

Спомни си как една вечер се бе изкачил на върха на планината и бе разговарял с един ангел. Но откакто Акбар беше разрушен, той никога вече не бе чул гласовете, идващи от небето.

— Господи, днес е Денят на Опрощението, а списъкът на греховете ми пред Теб е дълъг — каза той, като се обърна в посока към Йерусалим. — Бях слаб, защото забравих за собствената си сила. Не направих избора, защото се страхувах да не би да взема погрешни решения. Отказах се без време и вместо да благодаря, богохулствах.

Дълъг е и списъкът на Твоите грехове към мен, Господи. Накара ме да страдам прекомерно, като прибра от тоя свят жената, която много обичах. Разруши града, който ми даде подслон, обърка мислите ми, а строгостта Ти почти ме накара да забравя, че Те обичам. През цялото това време се борих с Теб и продължавам да го правя, ала Ти смяташ тази битка за недостойна.

Ако сравним моите грехове с Твоите, ще видиш, че си ми длъжник. Но тъй като днес е Денят на Опрощението, Ти ще ми простиш и аз ще Ти простя, за да продължим да вървим заедно.

В този миг задуха вятър и той чу своя ангел да му казва:

— Добре стори, Илия. Бог прие да се бори с теб. Сълзи бликнаха от очите му. Той коленичи и целуна сухата земя на долината.