Читать «Петата планина» онлайн - страница 77

— Не правим това за тях, нито пък за нас — отговори Илия. — Тя работи, за да докаже на едно дете, че пред него все още има някакво бъдеще. А аз го правя, за да покажа, че вече няма никакво минало.

— Пророкът, колкото и да е чудно това, вече не представлява заплаха за великата принцеса на Тир! Иезавел ще управлява Израил до края на дните си, а ние винаги ще можем да избягаме при нея, ако асирийците не проявят милост към победените.

Илия замълча. Името, което по-рано събуждаше у него такава омраза, сега звучеше толкова далечно!

— Така или иначе, Акбар ще бъде построен отново — продължи старецът. — Боговете избират мястото, където да бъде издигнат един град, и никога няма да го изоставят. Можем обаче да оставим тази работа за идните поколения.

— Можем. Ала няма да го сторим. Илия обърна гръб на стареца и разговорът бе приключен.

Тримата прекараха нощта под открито небе. Жената прегърна детето и усети как стомахът му къркори от глад. Понечи да му даде малко храна, но веднага се отказа. Физическата умора наистина намаляваше болката, а това момче, което, изглежда, страдаше силно, имаше нужда да се заеме с нещо. Може би гладът щеше да го накара да работи.

На другия ден Илия и жената продължиха започнатото. Старецът, който ги бе заговорил предишната вечер, отново се появи.

— Нямам какво да правя и мога да ви помогна — рече той. — Но съм твърде слаб, за да пренасям телата.

— Събери тогава по-малките дъски и тухли и измети пепелта.

Старецът се хвана на работа.

Когато слънцето се изкачи насред небето, Илия седна уморено на земята. Знаеше, че неговият ангел е наблизо, но вече не можеше да чува гласа му. „Какъв смисъл има? Той не ми помогна тогава, когато трябваше, а сега не се нуждая от съветите му. Единственото, което трябва да направя, е да възстановя този град, да покажа на Бог, че мога да му се противопоставя, а след това ще тръгна накъдето пожелая.“

Йерусалим не беше много далеч, само на седем дни път оттук, и пътят не беше труден, но там го издирваха като предател. Може би щеше да е по-добре да отиде в Дамаск или да си потърси работа като писар в някой гръцки град.

Усети, че някой го докосва. Обърна се и видя момчето с малка купа в ръка.

— Намерих я в една къща — рече то, като му я подаде. Купата бе пълна с вода и Илия я изпи до дъно.

— Хапни нещо — каза му Илия. — Щом работиш, трябва да бъдеш възнаграден.

За пръв път след нощта на нашествието върху устните на момчето се появи усмивка и то изтича веднага до мястото, където жената бе оставила плодовете и брашното.

Илия отново се върна към работата си. Влизаше в разрушените къщи, разчистваше отломките, вземаше труповете и ги занасяше до купа на площада. Превръзката, която пастирът му беше сложил на ръката, падна, но той не обърна внимание на това. Искаше да докаже на самия себе си, че е достатъчно силен, за да възвърне достойнството си.

Старецът, който сега събираше пръснатите по площада отпадъци, имаше право. Скоро врагът щеше да се върне и да обере плодовете на нещо, което не беше посял. Илия работеше за убийците на единствената жена, която бе обичал в живота си. Освен това асирийците бяха суеверни и, така или иначе, щяха да възстановят Акбар. Според поверието боговете не бяха разпръснали градовете случайно, а в хармония с долините, животните, реките, моретата. И във всеки град бяха запазили за себе си свещено място, където да отмарят по време на дългите си пътешествия по света. Ако един град бъдеше разрушен, имаше голяма опасност небесата да се сгромолясат върху Земята.