Читать «Петата планина» онлайн - страница 76

Илия продължи работата си. Жената седна до момчето, като не спираше да наблюдава израилтянина. След малко отново се приближи до него.

— Защо искаш да спасиш един град, който е осъден?

— Ако спра, за да размишлявам, няма да бъда в състояние да направя това, което искам — отговори той.

Старият пастир имаше право. Единственият изход беше да забравиш миналото си заедно с всички лутания и да създадеш нова история за самия себе си. Едновремешният пророк бе умрял заедно с вдовицата сред пламъците на къщата. На негово място сега стоеше човек, невярващ в Бога, изпълнен със съмнения. Все още беше жив, въпреки че бе въстанал срещу Божието проклятие. Ако искаше да продължи по своя път, трябваше да направи това, което бе решил.

Жената хвана един по-лек труп и го издърпа за краката до купчината от тела, която Илия бе натрупал.

— Не го правя, защото ме е страх от бога на чумата — рече тя. — Нито пък заради Акбар. Асирииците сигурно скоро ще се върнат. Правя го заради момчето с наведената глава, което е седнало там. То трябва да разбере, че животът все още е пред него.

— Благодаря ти — каза Илия.

— Не ми благодари! Някъде сред тези развалини ще открием тялото на сина ми. Той беше горе-долу на възрастта на това момче.

Тя покри лицето си с длан и избухна в плач. Илия хвана внимателно ръката й.

— Болката, която ти и аз изпитваме, никога няма да премине, ала работата ще ни помогне да я понесем по-леко. Колкото и голямо да е страданието, то е безсилно пред едно изморено тяло.

Посветиха останалата част от деня на зловещото задължение да събират и трупат на куп мъртвите. Повечето от тях бяха млади и асирийците ги бяха взели за воини от войската на Акбар. Илия разпозна сред тях свои приятели и заплака, но не прекъсна работата си.

Късно следобед се почувстваха изтощени, а свършеното от тях бе крайно недостатъчно. Никой от останалите жители на Акбар не бе дошъл да им помогне.

Двамата се приближиха до момчето. За пръв път от сутринта то вдигна глава и каза:

— Гладен към.

— Ще отида да потърся нещо — отвърна жената. — В къщите на Акбар има скрита много храна. Хората се бяха подготвили за дълга обсада.

— Вземи храна само за себе си и за мен, защото ние работихме за града с пот на челото — каза Илия. — Ако това момче иска да яде, нека само да се погрижи за себе си.

Жената разбра защо го прави; и тя би сторила същото със сина си. Отиде до мястото, където преди това се издигаше къщата й. Всичко бе обърнато наопаки от крадците, докато бяха търсили ценни предмети. Колекцията й от стъклени съдове, изработена от най-добрите майстори стъклари в Акбар, лежеше потрошена на пода. Жената обаче успя да намери сушените плодове и брашното, с които се бе запасила.

Върна се на площада и раздели храната с Илия. Момчето нищо не каза.

Приближи се един старец.

— Видях как целия ден събирахте телата — рече той. — Губите си времето. Не знаете ли, че след като превземат Тир и Сидон, асирийците ще се върнат? По-добре тук да дойде богът на чумата и да ги унищожи.