Читать «Петата планина» онлайн - страница 48
Паулу Коелю
— Не искам да защитаваш нищо. Искам да сториш чудо, толкова голямо, колкото възкресяването на момчето. И тогава ще кажеш на народа, че няма друг изход освен мира, и той ще те послуша. А жрецът няма да има повече никаква власт над хората.
Настъпи мълчание. После градоначалникът продължи: — Склонен съм да ти предложа нещо в замяна. Ако сториш това, за което те моля, ще задължа народа на Акбар да приеме религията на твоя Един Бог. Това ще се понрави на Този, Комуто служиш, а аз ще успея да договоря условията на мира.
Илия се изкачи на горния етаж на къщата, където беше стаята му. Предоставяше му се възможност, която никой пророк не бе имал преди това: да покръсти цял финикийски град. Това би била най-тежката цена, която Иезавел щеше да плати за стореното в неговата страна.
Предложението на градоначалника го блазнеше. Хрумна му да събуди жената, която спеше долу, но се отказа. Тя сигурно сънуваше хубавия следобед, който бяха прекарали заедно.
Призова своя ангел-пазител и той се появи.
— Ти чу предложението на градоначалника — каза му Илия. — Никога няма да имам такъв шанс.
— Никой шанс не е единствен — отвърна ангелът. — Господ предоставя на хората много възможности. Спомни си за това, което ти бе казано. Не ти е позволено да вършиш повече чудеса, докато не се завърнеш в родината си.
Илия наведе глава. В този миг се появи Ангелът Господен, който накара неговия ангел-пазител да замълчи, и каза:
—
Илия коленичи и отправи благодарствена молитва.
— Ала ще можеш да сториш това чудо само веднъж в живота си — продължи ангелът. — Ти трябва да решиш дали да го направиш тук, за да избегнеш битката, или да го извършиш в твоята земя, за да отървеш народа си от заплахата на Иезавел.
И след тези думи Ангелът Господен изчезна.
Жената се събуди рано и завари Илия седнал на прага на вратата. Около очите му имаше дълбоки сенки, сякаш изобщо не бе спал.
На нея много й се искаше да го попита какво се е случило предишната вечер, но се страхуваше от отговора му. Може би безсънната нощ се дължеше на разговора с градоначалника и на заплахата от война. Причината обаче можеше да бъде и друга — глинената плочка, която му бе дала. Ако споменеше за това, рискуваше да чуе от Илия, че любовта на една жена не би могла да се съчетае с Божията воля.