Читать «Петата планина» онлайн - страница 50

— Всяка битка в нашия живот ни учи на нещо, дори и битките, които губим. Когато станеш голям, ще откриеш, че си заставал зад лъжи, че си се заблуждавал, че си страдал заради дреболии. Ако станеш истински воин, няма да се самообвиняваш за това, нито пък ще допуснеш повторно тези грешки.

Предпочете да замълчи. Едно дете на тази възраст не можеше да разбере такива думи. Вървяха бавно и Илия гледаше улиците на града, който преди време му бе дал подслон, а скоро щеше да изчезне. Всичко зависеше от решението, което той щеше да вземе.

В Акбар бе по-тихо, отколкото друг път. На централния площад хората шушукаха, сякаш се бояха, че вятърът ще отнесе думите им в асирийския стан. По-старите бяха уверени, че нищо няма да се случи. Младите бяха въодушевени от предстоящата битка, а търговците и занаятчиите крояха планове да отидат в Тир или Сидон, докато се успокои положението.

„За тях не е трудно да тръгнат — помисли си Илия. Търговците могат да пренасят стоките си навсякъде по света. Занаятчиите могат да работят и там, където се говори на непознат за тях език. — Аз обаче се нуждая от позволението на Господ.“

Стигнаха до кладенеца и напълниха два съда с вода. Обикновено тук винаги имаше много хора. Жените се събираха да перат, да боядисват тъкани, да обсъждат това, което ставаше в града. Никоя тайна не можеше да бъде запазена, щом стигнеше до кладенеца. Новостите в търговията, семейните изневери, споровете между съседи, личният живот на управниците — тук всички въпроси, независимо дали бяха важни или незначителни, се обсъждаха, критикуваха или приветстваха. И въпреки че през последните няколко месеца врагът ставаше все по-многочислен, принцеса Иезавел, която бе завладяла сърцето на царя Израилев, продължаваше да бъде предпочитана тема за разговор. Възхваляваха нейната храброст и бяха уверени, че ако нещо се случеше с града им, тя щеше да се върне в родината си и да отмъсти за тях.

Тази сутрин обаче там бяха само няколко жени, които казваха, че трябва да се отиде на полето и да се ожъне колкото може повече жито, защото асирийците в най-скоро време щели да затворят достъпа до града. Две от жените възнамеряваха да отидат до Петата планина, за да направят жертвоприношения на боговете, тъй като не искаха синовете им да загинат в битката.

— Жрецът каза, че имаме сили да се съпротивляваме няколко месеца — обърна се към Илия една от жените. — Боговете ще ни помогнат да защитим честта на Акбар, стига да проявим нужната смелост.

Момчето се изплаши.

— Нима врагът ще ни нападне? — попита то. Илия не отговори. Предната вечер ангелът му бе предложил да избира и сега всичко зависеше от този избор.

— Страх ме е — настоя момчето.

— Това означава, че обичаш живота. Има моменти, когато е нормално да се страхуваш.

Илия и момчето се върнаха вкъщи преди обяд. Жената бе наредила около себе си малки съдове с най-различни бои.

— Имам работа — каза тя, като гледаше недописаните букви и изречения. — Поради сушата градът е много прашен. Четките бързо се изцапват, боята се смесва с праха и всичко става по-трудно.