Читать «Петата планина» онлайн - страница 47

Когато пристигнаха в дома й, някакъв пратеник очакваше Илия. Съобщи му, че градоначалникът иска да го види незабавно.

— Аз те подкрепих, а ти ми се отплати с малодушие — каза му градоначалникът. — Какво да правя с живота ти?

— Няма да живея нито секунда повече от това, което Господ ми е отредил — отговори Илия. — Той е този, който решава, не ти.

Смелостта му учуди градоначалника.

— Още сега мога да заповядам да те обезглавят. Или да наредя да те влачат по улиците на града, след като кажа, че ти си донесъл нещастие на народа. И решението няма да бъде на твоя Един Бог.

— Ще се случи това, което ми е отредила съдбата. Но искам да знаеш, че не съм избягал. Войниците на коменданта не ме пуснаха да се приближа до теб. Той иска война и ще направи всичко възможно, за да постигне своето.

Градоначалникът реши да не си губи повече времето с този излишен спор. По-важно беше да обясни плана си на израилския пророк.

— Не комендантът е този, който желае война. Като добър пълководец той много добре разбира, че войската му е по-малочислена, без никакъв опит, и ще бъде избита от врага. Като човек на честта той знае, че рискува един ден децата и внуците му да се срамуват от него. Но тщеславието и суетата са направили сърцето му безчувствено. Той мисли, че врагът се страхува. Изобщо не предполага колко добре са обучени асирийските воини. Всеки един от тях посажда дърво, щом постъпи във войската, и всеки ден прескача посаденото място. От семето израства фиданка и той я прескача. Фиданката се превръща в дръвче, а той продължава да го прескача. Това не му тежи, нито пък смята, че е загуба на време. Дървото става все по-голямо и воинът е принуден да скача все по-високо. Така асирийците търпеливо и прилежно се подготвят за препятствията. Винаги проучват добре врага си. Затова ни наблюдават месеци наред. Илия прекъсна градоначалника.

— Кой тогава е заинтересован да има война?

— Жрецът. Открих това, докато съдехме асирийския пленник.

— Но каква е причината?

— Не знам. Във всеки случай прояви голяма ловкост, за да убеди коменданта и народа. Сега целият град е на негова страна и аз виждам само един изход от трудното положение, в което се намираме.

Направи дълга пауза и погледна израилтянина право в очите.

— Изходът си ти.

Градоначалникът започна да се разхожда нервно напред-назад и да говори бързо.

— Търговците също искат мир, но нищо не могат да сторят. Освен това вече са достатъчно богати, така че могат да се установят в друг град или да изчакат, докато завоевателите започнат да купуват стоките им. Останалите жители на града са си изгубили ума — искат да атакуваме враг, който многократно ни превъзхожда. Единственото, което би могло да ги разубеди, е да стане някакво чудо.

Илия почувства безпокойство.

— Чудо?

— Ти възкреси едно момче, което смъртта вече бе отвела със себе си. Помагаш на народа да върви по правия път и въпреки че си чужденец, почти всички те обичат.

— До тази сутрин нещата наистина стояха така — каза Илия. — Но сега всичко се промени. След това, което чух от теб, всеки, който защитава мира, ще бъде смятан за предател.