Читать «Петата планина» онлайн - страница 46

Това бе улеснило много търговските връзки между различните култури. Египетската система на писане заемаше много място и изискваше голяма сръчност, за да бъдат изобразени идеите за нещата. Тя бе наложена на поробените народи, но не бе успяла да просъществува след упадъка на империята. Докато бибълското писмо бързо се разпростираше по света и неговото усвояване не зависеше вече от икономическата мощ на Финикия.

Бибълският начин на писане, приспособен от гърците, бе допаднал на търговците от най-различни страни. А още от древни времена се знаеше, че те решават кое да остане в историята и кое да изчезне след смъртта на някой цар или друга видна личност. Всичко това ясно показваше, че финикийското изобретение ще се превърне в общ език за търговските сделки и ще надживее финикийските мореплаватели, царе, принцеси съблазнителки, винари и майстори стъклари.

— Нима Бог ще изчезне от думите? — учуди се жената.

— Ще продължи да съществува в тях — отвърна Илия. — Но всеки човек ще бъде отговорен пред Бога за всичко, което напише.

Жената извади от ръкава на дрехата си глинена плочка, върху която бе написано нещо.

— Какво означава? — запита я Илия.

— Това е думата любов.

Илия взе плочката в ръце, но не му достигна смелост да попита защо му я бе дала. Няколко чертички върху парче глина съдържаха в себе си причината звездите да продължават да изгряват на небето, а хората — да съществуват на земята.

Той понечи да й върне плочката, но тя не поиска да я вземе обратно.

— Написах го за теб. Знам за отговорността, която си поел. Знам, че някой ден ще трябва да си тръгнеш оттук и ще се превърнеш във враг на страната ми, защото искаш да унищожиш Иезавел. Възможно е този ден аз да бъда до теб и да те подкрепям, за да изпълниш мисията си. Възможно е обаче да застана срещу теб, защото кръвта на Иезавел е и кръвта на моята страна. Тази дума, която ти сега държиш в ръцете си, е пълна със загадки. Никой не би могъл да узнае какво събужда тя в сърцето на една жена, дори и пророците, които разговарят с Бога.

— Известно ми е какво означава думата, която си написала — каза Илия, като прибра плочката в гънките на плаща си. — Ден и нощ се боря срещу нея и въпреки че не знам какво събужда в сърцето на една жена, знам какво може да стори с един мъж. Не се боя ни най-малко да застана срещу царя на Израил, срещу сидонската принцеса, срещу Съвета на Акбар, а тази едничка дума любов предизвиква у мен ужасен страх. Преди ти да я напишеш върху плочката, очите ти вече я бяха написали в сърцето ми.

Двамата стояха безмълвни. Асириецът бе убит, напрежението в града растеше, Господ всеки момент можеше да призове своя пророк. Ала думата, която тя бе написала, бе по-силна от всичко това.

Илия протегна ръка и тя я взе в своята. Останаха така, докато слънцето се скри зад Петата планина.

— Благодаря ти — рече тя на връщане към града. — Толкова отдавна исках да бъда един следобед с теб!