Читать «Петата планина» онлайн - страница 45

„Но какво прави тя тук? Дали е узнала за процеса, за смъртната присъда, за опасността, на която сме изложени?“

Трябваше да я предупреди незабавно. Реши да се приближи до нея.

Жената го забеляза и му кимна. Илия като че ли бе забравил думите на ангела и отново го обзе несигурност. Престори се, че е загрижен за града, за да не усети тя колко объркани са сърцето и разумът му.

— Какво правиш тук? — попита той, щом я наближи.

— Дойдох да потърся вдъхновение. Писмото, което уча, ми напомня за контурите на долината, на планините, на моя роден град. Някои от търговците ми дадоха различни бои, искат да пиша за тях. Мислех да ги използвам, за да опиша света, в който живея, но знам, че е много трудно. Дори и да разполагам с цветовете, само Господ може да ги смесва така хармонично.

Тя задържа погледа си върху Петата планина. Бе се превърнала в съвсем различна жена от тази, която Илия бе видял преди няколко месеца да събира дърва пред вратите на града. Самотното й присъствие сред пустинята му вдъхваше доверие и уважение.

— Защо всички други планини имат имена, а Петата планина е наречена с число? — попита той.

— За да не се скарат боговете помежду си — отвърна жената. — Традицията разказва, че ако хората нарекат планината само на един бог, останалите ще се разгневят и ще унищожат Земята. Нарекли са я Петата планина, защото тя е петата поред, която се вижда извън стените на града. По този начин никого не обиждаме и всичко във Вселената ще остане на мястото си.

Замлъкнаха и двамата. Жената първа наруши мълчанието.

— Освен че размишлявах върху цветовете, мислех си и за опасността, която крие бибълското писмо. То може да оскърби финикийските богове, а също и нашия Господ Бог.

— Съществува само Господ — прекъсна я Илия. — А и всички цивилизовани страни имат свое писмо.

— Не е същото. Когато бях дете, обичах да ходя на площада и да гледам как писарят рисува думи за търговците. Рисунките му, които имаха за основа египетското писмо, изискваха сръчност и познания. А сега, когато древният и могъщ Египет западна и няма пари за нищо, вече никой не използва езика му. Мореплавателите от Тир и Сидон разпространяват бибълското писмо из целия свят. Думите и свещените обреди биха могли да бъдат записани върху глинени плочки и да бъдат предавани от един народ на друг. Но какво ще стане с този свят, ако безскрупулни хора започнат да използват светите ритуали, за да променят реда във Вселената?

Илия разбираше какво иска да каже жената. Бибълското писмо представляваше една много проста система. Достатъчно бе египетските рисунки да бъдат превърнати в звукове, а после всеки звук да бъде означен с буква. И когато тези букви биваха подредени, ставаше възможно да се пресъздадат всички звукове и да се опише всичко, което съществува във Вселената.

Някои от тези звукове бяха много трудни за произнасяне. Гърците бяха намерили изход, като бяха прибавили още пет букви, наречени гласни, към двайсет и петте писмени знака от Бибъл. Бяха нарекли приспособеното от тях писмо алфабетос — така наричаха сега новия начин на писане.