Читать «Петата планина» онлайн - страница 25

„Няма значение. На моето поколение се падна участта да бъде принесено в жертва, загдето е оскърбило боговете. В историята на света има неизбежни неща и ние трябва да ги приемем.“

Обеща пред себе си да се подчини на боговете и да не се опитва да избегне войната.

„Може би краят на света не е далеч и вече няма как да избягваме стълкновенията, които стават все по-сериозни.“

Жрецът взе жезъла в ръка и излезе от малкия храм. Бе уговорил да се срещне с коменданта на гарнизона в Акбар.

Малко преди да стигне до южната крепостна стена, до него се приближи Илия.

— Господ върна едно дете от царството на мъртвите — каза израилтянинът. — Градът повярва в силата ми.

— Момчето едва ли е било мъртво — отговори жрецът. — Случвало се е и преди: сърцето спира, но малко след това отново започва да тупти. Днес целият град говори за това, но утре хората ще си спомнят, че боговете са наблизо и могат да чуят това, което те казват. И тогава отново ще замлъкнат. Трябва да вървя, защото асирийците се готвят за битка.

— Послушай ме! След чудото, което стана снощи, отидох да спя извън стените на града, защото се нуждаех от спокойствие. И тогава същият ангел, когото видях на върха на Петата планина, ми се яви отново и ми каза: „Акбар ще бъде разрушен от войната.“

— Градовете не могат да бъдат разрушени — рече жрецът. — Те ще бъдат издигани отново и отново, седемдесет пъти по седем, тъй като боговете знаят защо са избрали местонахождението им и имат нужда от тях именно там, където са, а не другаде.

През това време при тях дойде градоначалникът заедно с група верни нему хора и попита израилтянина:

— Какво каза преди малко?

— Казах, че трябва да запазите мира — повтори Илия.

— Щом се страхуваш, връщай се там, откъдето си дошъл — отвърна сухо жрецът.

— Но Иезавел и царят все още търсят избягалите пророци и той ще бъде убит — каза градоначалникът, след което се обърна към Илия. — Бих искал да ми разкажеш как успя да изкачиш Петата планина, без да бъдеш изгорен от небесния огън.

Жрецът разбра, че трябва да прекъсне този разговор. Градоначалникът възнамеряваше да преговаря с асирийците и щеше да се опита да използва за тази цел Илия.

— Не го слушай какво говори — рече той. — Вчера, когато го изправиха пред мен, за да бъде съден, го видях да плаче от страх.

— Плачех заради злото, което мислех, че съм причинил. Боя се само от Господа и от самия себе си. Не съм избягал от Израил, готов съм да се върна веднага щом Господ ми позволи. Ще премахна красивата ви принцеса и вярата на Израил ще се запази и след тая заплаха.