Читать «Петата планина» онлайн - страница 27

— Израилтянинът е свят човек — обърна се един старец към градоначалника. — Всеки, който дръзне да се изкачи на Петата планина, бива изгорен от небесния огън, а той оцеля и сега възкресява мъртвите.

Неколцина болни и недъгави започнаха да си проправят път през тълпата и доближавайки се до Илия, докосваха дрехите му и го молеха да ги излекува.

— Вместо да даваш съвети на градоначалника, лекувай болните — каза му жрецът. — Тогава ще повярваме, че боговете от Петата планина наистина са на твоя страна.

Илия си спомни думите, които ангелът бе изрекъл предишната вечер: няма да му бъде позволено да върши повече чудеса.

— Болните те молят за помощ — настоя жрецът. — Хайде, ние чакаме.

— Най-важното сега е да се опитаме да предотвратим войната, защото, ако не успеем да го сторим, ще има още повече недъгави и болни.

Градоначалникът прекъсна разговора:

— Илия ще дойде с нас. Той е бил осенен от божието вдъхновение.

Макар и да не вярваше, че на Петата планина живеят богове, градоначалникът се нуждаеше от съюзник, който да му помогне да убеди народа, че единственият изход е да се постигне мир с асирийците.

Докато вървяха към мястото на срещата с коменданта, жрецът подхвърли на Илия:

— Ти не вярваш в нищо от това, което каза.

— Вярвам, че единственият изход е мирът. Не вярвам, че върхът на тази планина е обитаван от богове. Бях там.

— И какво видя?

— Ангела Господен. Срещал го бях и по-рано на различни места, където съм бил — отвърна Илия. — Съществува само един Бог.

Жрецът се разсмя.

— Искаш да кажеш, че според теб същият бог, който докарва бурите, прави така, че да расте житото, въпреки че тези две неща са съвсем различни.

— Виждаш ли в тоя миг Петата планина? — попита го Илия. — Откъдето и да я погледнеш, тя ще ти се стори съвсем различна, въпреки че е все същата планина. Така е и с всяко сътворено от Господа нещо, в което се долавят различните лица на един и същи Бог.

Изкачиха се на върха на крепостната стена, откъдето се виждаше разположеният в далечината вражески стан. На фона на пустеещата долина белите шатри се открояваха съвсем ясно.

Преди време финикийските стражи бяха разкрили присъствието на асирийци в долината — шпионите бяха признали, че са дошли на разузнаване. Комендантът предложи да бъдат затворени и продадени като роби. Градоначалникът избра друга стратегия — реши да не предприема нищо. Беше уверен, че ако установи добри отношения с асирийците, ще може да осигури нов пазар за стъклените изделия, изработвани в Акбар. Дори и да се готвеха за война, асирийците знаеха, че малките градове винаги са на страната на победителите. В такъв случаи единственото, за което асирийските военачалници щяха да претендират, бе да ги пропуснат да минат през Акбар на път за Тир и Сидон. Това бяха двата града, които съхраняваха богатствата и знанието на неговия народ.

И тъй, асирийският патрул се бе установил на входа на долината, а след това постепенно започнаха да пристигат подкрепления. Жрецът твърдеше, че знае защо: в града имаше огромен кладенец, единственият в пустинята на много дни път. Ако асирийците наистина искаха да превземат Тир или Сидон, войските им щяха да имат нужда от тази вода.