Читать «Петата планина» онлайн - страница 26

Паулу Коелю

— Трябва да имаш много кораво сърце, за да устоиш на очарованието на Иезавел — подхвърли иронично градоначалникът.

— Но дори и да стане така, както казваш, ще изпратим в Израил някоя още по-красива жена, както сме правили и преди Иезавел.

Жрецът казваше истината. Преди двеста години една сидонска принцеса бе съблазнила Соломон, най-мъдрия от всички царе на Израил. Бе го накарала да издигне жертвеник на богинята Астарта и Соломон се бе подчинил. Поради това светотатство Господ бе изпратил срещу израилтяните войските на съседните народи и Соломон си бе навлякъл Божието проклятие.

„Същото ще се случи и с Ахав, мъжа на Иезавел“, помисли си Илия. Когато удареше часът, Господ щеше да го накара да изпълни мисията си. Какъв смисъл имаше да разговаря с тези хора, които сега стояха пред него? Те бяха също като онези, които бе видял да коленичат предишната вечер в дома на вдовицата и да славословят боговете от Петата планина. Традицията никога нямаше да им позволи да мислят по друг начин.

— Жалко, че трябва да спазваме закона на гостоприемството — каза градоначалникът, който явно вече бе забравил призива на Илия за мир. — Ако този закон не съществуваше, щяхме да помогнем на Иезавел да премахне всички пророци.

— Не това е причината да пощадите живота ми. Знаете много добре, че съм ценна стока, а и не искате да отнемете на Иезавел удоволствието да ме убие със собствените си ръце. От вчера обаче народът вярва, че имам чудодейни способности. Хората мислят, че съм се срещнал с боговете на върха на Петата планина. Ако зависеше от вас самите, вие не бихте се поколебали да оскърбите боговете, но не искате да предизвикате гнева на жителите на Акбар.

Градоначалникът и жрецът не желаеха да слушат повече думите на Илия и се отправиха към крепостните стени. Именно тогава жрецът реши да убие израилтянина при първия сгоден случай. Този човек, който по-рано беше само стока, сега се бе превърнал в заплаха.

Виждайки ги да се отдалечават, Илия изпадна в отчаяние. По какъв начин би могъл да служи на Господ? Отиде насред площада и викна:

— Чуй ме, народе на Акбар! Снощи се изкачих на Петата планина и говорих с боговете, които живеят там. Когато слязох долу, успях да върна едно дете от царството на мъртвите.

Хората започнаха да се събират около него — събитието вече се бе разчуло из целия град. Градоначалникът и жрецът се спряха и решиха да се върнат, за да видят какво става. Израилтянският пророк твърдеше, че бил видял боговете от Петата планина да се кланят на някакъв по-могъщ Бог.

— Ще наредя да бъде убит — каза жрецът.

— И тогава всички ще се разбунтуват срещу нас — отвърна градоначалникът, понеже думите на чужденеца бяха в негов интерес. — По-добре да изчакаме той да допусне някаква грешка.

— Преди да сляза от планината, боговете ми възложиха да помогна на градоначалника срещу асирийската заплаха! — продължи Илия. — Знам, че той е честен човек и ще се вслуша в думите ми. Но някои хора са заинтересувани от това да има война и те не ме допускат до него.