Читать «Петата планина» онлайн - страница 23

И след като изрече тези думи, вдовицата коленичи на пода и извика:

— Сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий и че словото Господне в твоите уста е истинско.

Илия я прегърна и й помогна да се изправи.

— Освободете този човек! — каза тя на войниците. — Той победи злото, което беше сполетяло дома ми!

Събралите се хора не можеха да повярват на очите си. Едно двайсетгодишно момиче, което си изкарваше хляба с рисуване, коленичи до вдовицата. Постепенно всички последваха примера й, дори и войниците, които трябваше да отведат Илия обратно в затвора.

— Станете — подкани ги той. — И се поклонете на Господ. Аз съм само един от неговите раби, може би най-неукият.

Ала хората продължаваха да стоят на колене, с наведени глави.

— Ти си разговарял с боговете от Петата планина — каза някой. — Затова сега можеш да правиш чудеса.

— Там няма богове. Видях само Ангела Господен, който ми нареди да сторя това, което сторих.

— Ти си бил с Ваал и с неговите братя — обади се друг.

Илия си проправи път, като разбутваше коленичилите хора, и излезе на улицата. Сърцето му продължаваше да тупти бързо, като че ли не бе изпълнил както трябва това, което ангелът му бе възложил. „Защо ми трябваше да възкресявам мъртвец, след като никой не иска да повярва във всемогъществото на Бог?“ Ангелът му бе заръчал да извика три пъти името Господне, но не му бе казал дали да обясни чудото на събралото се долу множество. „Нима и аз съм като някогашните пророци? Нима сторих това само за да задоволя суетата си?“ — питаше се Илия.

И тогава чу гласа на своя ангел-пазител, с когото разговаряше от дете:

— Днес при теб е бил един от Божиите ангели.

— Да, така е — отвърна Илия. — Но Божиите ангели не разговарят с хората, те само им предават заповедите на Господ.

— Използвай властта, която имаш — каза му ангелът-пазител.

Илия не можа да разбере какво точно искаше да каже ангелът.

— Аз нямам власт, тя е на Господ — рече той.

— Никой няма власт. На всички обаче е дадена Божията власт, а никой не я използва. И ангелът добави:

— Отсега нататък не ти е позволено да вършиш повече чудеса до деня, когато ще се върнеш в земята, която напусна.

— А кога ще се върна?

— Господ се нуждае от теб, за да възстанови Израил — каза ангелът. — Ще стъпиш отново на родна земя, когато се научиш да съзиждаш.

И не каза нищо повече.

ВТОРА ЧАСТ

Върховният жрец отправи обичайните молитви към изгряващото слънце и след това помоли бога на бурите и богинята на животните да се смилят над безумците. Същата тази сутрин някой му бе разказал, че Илия е върнал сина на вдовицата от царството на мъртвите.

Хората бяха изплашени, но едновременно с това и превъзбудени. Всички вярваха, че израилтянинът е получил чудодейна власт от боговете на Петата планина, и сега ставаше още по-трудно да бъде премахнат. „И тоя час ще настъпи“, каза си жрецът.

Боговете щяха да му предоставят сгоден случаи да го премахне. Причината за божия гняв очевидно беше съвсем друга и присъствието на асирийците на другия край на долината бе лоша поличба. Всеки миг щеше да настъпи краят на стотиците години мир. Защо? Той всъщност знаеше отговора: творението на Бибъл. Неговата страна бе създала писменост, достъпна за всички, дори и за тези, които нямат никаква подготовка. Така всеки човек можеше да се научи да пише за кратко време, а това щеше да бъде краят на цивилизацията.