Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 30

— И си прав. Там някъде има една планета. Според мен, много близо. Свободно движеща се планета, несвързана с никакво слънце, макар, доколкото разбирам, винаги може да се включи към която си иска слънчева система.

— Трудна работа. Орбитите на другите планети ще се объркат.

— Да, но това не е неизбежно — обясни Максуел. — Няма да обикаля в една и съща равнина с другите планети. И въздействието й ще се предотврати.

Той вдигна буркана, затвори очи и пое голяма глътка. Главата му щеше да се пръсне, стомахът му подскачаше. Свали буркана от устата си и се облегна на грубата зидария. Вятърът мяучеше в комина — самотен звук, но звук, затворен от грубите дървени стени. Една цепеница в огнището се разпадна и пусна нагоре сноп искри. Пламъците танцуваха високо и по цялата стая се гонеха трепкащи сенки.

Уп посегна, измъкна буркана от ръцете на Максуел, но не пи веднага, а го притисна на коленете си.

— Значи другата планета те е настигнала, изкопирала вълновата ти схема — каза той — и вие станахте двама.

— Откъде знаеш?

— По метода на дедукцията. Най-логично е така да се случи. Знам, че сте били двама. Другият се върна преди теб. Разговарях с него и това беше ти, той беше толкова Пит Максуел, колкото си и ти сега, седнал там. Каза, че няма никакъв дракон, че всичко това с Енотовата кожа са празни работи и затова се е върнал преди определеното време.

— Ето какво било — изрече Максуел. — А аз се чудех защо се е върнал рано.

— Поставен съм пред трудната задача да реша дали трябва да се радвам, или да скърбя — каза Уп. — Навярно и двете по малко, като оставя място за удивлението пред необикновения ход на човешката съдба. Онзи, другият, беше ти, сега той е мъртъв и аз загубих един приятел. Той беше човек, личност, и този човек и личност завърши със смърт. Но ето те теб тук и ако по-рано загубих приятел, то сега си възвърнах този загубен приятел, защото ти си толкова истинският Питър Максуел, колкото и онзи, другият.

— Казаха ми за нещастен случай.

— Не съм убеден — рече Уп. — Мислих доста по този въпрос. Но откак ти се върна, вече изобщо не вярвам в това. Слизал е от шосето, препънал се е, паднал, ударил си главата…

— Никой не се препъва, когато слиза от шосето. Освен ако е пиян, сакат или тромав. Външният слой едвам пълзи.

— Знам. Така мислеше и полицията. Но друго обяснение нямаше, а полицията, както знаеш, се нуждае от някакво обяснение, за да приключи делото. Мястото беше безлюдно. Почти по средата на пътя за Резервата на таласъмите. Никой не е видял случилото се. Сигурно е станало, когато пътуват малко хора. Може би през нощта. Намериха го около десет часа сутринта. От шест часа вече са се движели хора, но вероятно са били на вътрешните, по-бързите пояси. Не биха могли да виждат много добре навън. Трупът сигурно е лежал там дълго преди да го намерят.

— И ти мислиш, че не е било нещастен случай, така ли? А може би убийство?