Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 28

— Не. На мен също така ми се е струвало.

— Бихте ли хванали този глупав саблезъб, да го издърпате малко. Ще се изхлузи на бързия пояс. Нищо не разбира. Би заспал навсякъде и по всяко време. Само за ядене и спане мисли.

Максуел посегна и издърпа Силвестър в първоначалното му положение. Саблезъбият изръмжа в съня си.

Максуел опъна гръб, облегна се на седалката и погледна небето.

— Вижте звездите — каза той. — Няма нищо по-хубаво от земното небе. Радвам се, че пак се върнах.

— И какво ще правите сега, след като сте се върнали?

— Ще ви изпратя до вкъщи, след това ще си взема багажа и ще се върна при Уп. Той ще отвори един от онези неразпечатани буркани от компот, ще пием, ще седим и ще разговаряме до зори. После ще легна в леглото, което си има за гости, а той ще се свие върху купчината листа…

— Видях листата в ъгъла и изгарях от любопитство. Но не попитах.

— Винаги там спи. Не се чувства удобно в легло. В края на краищата, в продължение на много години купчината листа за него са били върха на разкоша…

— Пак се опитвате да ми се присмивате.

— Не, не се опитвам — рече Максуел. — Казвам ви истината.

— Нямах предвид какво ще правите довечера? Искам да ви попитам какво ще правите изобщо? Вие сте мъртъв, не си ли спомняте?

— Ще обяснявам — отвърна Максуел. — Непрекъснато ще обяснявам. Където и да отида, ще има хора, които ще искат да знаят какво се е случило. Може да има дори разследване. Искрено се надявам да няма, но, струва ми се, че трябва да има.

— Какво щастие, че сте били двама. Извинявай, но аз се радвам.

— Ако Транспортният успее да се оправи в тая работа, голяма реклама ще е за него. Всеки от нас ще може да си държи двойник, прибран някъде за непредвидени случаи.

— Тая няма да я бъде — наостри се Карол. — Поне не за всеки индивид. Този, другият Максуел, е втора личност и… не знам какво искам да кажа. Много е късно вече, не мога да го проумея, но съм сигурна, че тая няма да я бъде.

— Да — каза Максуел, — мисля, че няма да я бъде. Глупава идея.

— Вечерта беше хубава. Благодаря ви много. Толкова приятно прекарах.

— И Силвестър получи голям бифтек.

— Да. Няма да ви забрави. Обича хора, които му дават месо… Той е просто един лакомник и нищо повече.

— Има само още едно нещо — продължи Максуел, — едно нещо, което не ни казахте. Кой направи предложението за Артефакта?

— Не знам. Знам само, че има такова предложение. И доколкото разбирам, достатъчно добро, за да се отнасят с внимание към него във Времето. Просто дочух откъслечен разговор, който не трябваше да чувам. Важно ли е?

— Може би — отвърна Максуел.

— Сега си спомням — продължи тя. — Имаше още едно име. Не на този, който възнамерява да го купи, или поне така мисля. Просто на човек, замесен в тая работа. Забравила бях досега за него. Някой с фамилията Чърчил. Говори ли ви нещо това?

8

Уп седеше пред огнището и режеше ноктите на краката си с голяма чекия, когато Максуел се върна с багажа си.