Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 32

Но веднага му стана ясно, това не беше планетата от системата Енотовата кожа. За това място никога не е и чувал. Никъде в познатата вселена нямаше такова място. Станало е нещо нередно и са го запратили не на Енотовата кожа, закъдето се беше отправил, а на някъкъв далечен, забравен кът от вселената, в някакво пространство, до което вероятно човек не би проникнал и след милион години, толкова далече от Земята, че подобни разстояния той не можеше дори да си представи.

И отново едва доловимо движение, сякаш живи сенки мърдаха на кристалния фон. И докато наблюдаваше, това трептене премина в менящо се очертание, във фигура, и видя, че тук има много такива движещи се очертания и всички те са някакви странни, отделни същества, които сякаш с трептенето си поддържаха своята индивидуалност. Като че, помисли си той с ужас, тези неща някога са били хора, като че са извънземни духове.

— Аз ги възприех — каза той на Уп. — И сигурно съм ги възприел убедително. Или трябваше да го направя, или да ги отхвърля и да остана съвсем сам там, на тази кристална равнина. Човек от преди един век вероятно не би ги възприел. Щеше да се постарае да ги изгони от главата си като чисти въображения. Но аз съм прекарал твърде много време с Духа, за да се заблудя при мисълта за духове. Доста дълго съм работил със свръхестествени явления, за да се съмнявам в идеята за същества и условия извън човешките представи. И странното, успокояващото тук е, че те почувстваха как ги възприех.

— Значи така — запита Уп, — планета, пълна с духове?

Максуел кимна:

— Сигурно и по този начин може да се погледне на нещата. Но позволи ми да те попитам, какво в действителност е духът?

— Привидение — отвърна Уп, — дух.

— А какво имаш предвид под привидение? Дай ми определение за дух.

— Разбирам — разкая се Уп. — Малко се пошегувах, не се оправдавам. Не знам какво е дух. Дори Духа не знае какво точно е той. Просто знае, че съществува. Ако някой трябваше да знае, то това е той. Сам много е умувал, дълго го е премислял. Общувал е и с други духове, но нищо на лице. Затова, обърни се към Свръхестествения институт…

— Няма обяснение — каза Максуел.

— А дали не е някаква мутация? — предложи Уп.

— Колинз мислеше така, но нямаше привърженици. Аз също не се съгласявах с него. Но това беше преди да отида на кристалната планета. Сега вече не съм толкова убеден. Какво става, когато една раса достигне своя край, когато като раса тя е минала през детството, средната възраст и сега е стигнала старостта? Една раса, която умира, както умира човек, умира от старост. Какво прави тогава? Може да умре, разбира се. Това се очаква от нея. Но представи си, че има причина да не се умира, представи си, че поради някаква причина от първостепенно значение тя трябва още да упорства, да живее, не може да си позволи да умре.

— Ако състоянието на призрачност е някаква мутация наистина — каза Уп, — ако те знаят, че е мутация, ако са толкова развити, че могат да контролират мутацията…