Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 29

Уп посочи с ножа към леглото:

— Метни го там и седни до мен. Току-що сложих още две дървета в огъня, ето половин буркан, а имам скрити още два.

— Къде е Духа? — попита Максуел.

— Изчезна. Не знам къде е отишъл. Не ми каза. Но скоро ще се върне. Никога не закъснява много.

Максуел сложи чантата на леглото, отиде до камината, седна и се облегна на грубата й каменна стена.

— Тая вечер се държа като палячо — рече той. — Малко повече от обикновено. Каква е причината?

— Тези нейни големи очи — ухили се Уп. — Просто молеха да бъдат шокирани. Съжалявам, Пит, но не можах да се въздържа.

— А всички онези приказки за канибализъм и повръщания — продължаваше Максуел. — Беше много неприлично.

— Е, добре — отвърна Уп, — допускам, че се поувлякох. Но нали хората очакват именно така да постъпи един долен неандерталец.

— Момичето не е глупаво. По-хитро никой не можеше да ни пробута историята за Артефакта — каза Максуел.

— Да пробута ли?

— Да пробута, разбира се. Да не мислиш, че се изтърва, както се престори?

— За това не се сетих — отвърна Уп. — Може и да е така. Но как мислиш, тогава защо го направи?

— Струва ми се, не иска да го продават. Сметнала е, че ако каже на дрънкало като тебе, още утре сутринта цялото градче ще знае. Многото приказки биха помогнали да се провали сделката, може и тази сметка да си прави.

— Но, Пит, ти знаеш, не съм дрънкало.

— Знам. Но се държа като такъв тази вечер.

Уп затвори чекията и я пусна в джоба си, вдигна наполовина изпразнения буркан и го подаде на Максуел. Максуел го доближи до устата си и отпи. Огнената течност премина като нож по гърлото му и той се задави. Искаше му се поне веднъж да пие от това нещо, без да се задави. Свали го от устата си и поседя известно време задъхан, като леко потръпваше.

— Силна работа — каза Уп. — Най-хубавата ракия, която съм източвал от доста време насам. Видя ли мехурчетата отгоре?

Максуел, неспособен да говори, кимна.

Уп посегна, взе буркана, наклони го и намали нивото му с около инч и малко повече. Свали го от устата си и с любов го притисна към косматите си гърди. Издиша така шумно, че пламъците в огнището затанцуваха. Със свободната си ръка потупа буркана.

— Първокласно нещо — каза той.

Избърса устата си с опакото на ръката и поседя така, загледан в огъня.

— Разбира се, теб не можеше да те вземе за дрънкало — заговори той накрая. — Забелязах, как цяла нощ ти фантастично заобикаляше нещата. И все въртеше около истината.

— Може би, защото аз самият не знам напълно истината. Или не знам какво да правя с нея. Настоен ли си да слушаш?

— Винаги — отвърна Уп. — Ако това искаш ти. Макар и да не е необходимо да ми я казваш, ако вършиш това само по задължение. Знаеш, че ще си останем приятели и нищо да не ми кажеш. Не е нужно дори да говорим за това. Има толкова други неща за разговор.

Максуел поклати глава.

— Трябва да ти кажа, Уп. Трябва да го кажа на някого и ти си единственият, на когото ще посмея. Множко ще ми дойде, ако продължавам да го нося в себе си.

Уп му подаде буркана.

— Пийни още една глътка и щом искаш, започвай. Не мога само да проумея такава глупост от страна на Транспортния. Не го вярвам. По-скоро си мисля, че е нещо друго.