Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 24

— Изглежда не сте ги обичали много — отбеляза Карол.

— Да, мис, не ги обичах.

— Струва ми се, — каза Духа, — това би било богата тема за някои проучвания в института „Време“. Явно, имало е различни видове от тия… може ли да ги наречем примати?

— Да, може — рече Максуел.

— Примати от съвсем друго естество, не като маймуната и човека.

— От друго естество ли? — учуди се Уп. — Злобни гадинки.

— Един ден, уверена съм, институтът „Време“ ще си каже думата — обяви Карол. — Там знаят всичко това, нали?

— Би трябвало — отвърна Уп. — Толкова често съм им разказвал, и то със съответните описания.

— Доста работа имат във Времето — напомни им Максуел. — Много области ги интересуват. Пък и трябва да обхванат цялото минало.

— А пари нямат — каза Карол.

— Ето — обяви Максуел, — говори един лоялен сътрудник на Времето.

— Но наистина е така — извика тя. — Другите дисциплини могат толкова много да научат от изследванията на Времето. На писаната история не може да се разчита. В доста случаи се оказва различна от действителните събития. Въпрос на предпочитание, пристрастие или просто лоша интерпретация, запазена навеки в писмена форма. Но отделят ли другите институти средства за проучванията на времето? Ще ви отговоря. Не! Само няколко, разбира се. Юридическият ни съдейства чудесно, но малко са такива като него. Страхуват се. Не искат да нарушават спокойствието в уютните си малки светове. Вземете например историята с Шекспир. Мислиш си, Факултетът по английска литература ще е доволен да открие, че Оксфорд е написал пиесите. В края на краищата, по този въпрос се говори от много години — кой всъщност е написал пиесите? Но когато накрая Времето уточни кой действително ги е написал, те се възмутиха.

— И сега — каза Максуел — Времето докарва тук Шекспир да изнесе лекция как не е написал пиесите. Не намирате ли това за не дотам тактично?

— Въпросът изобщо не стои така — отговори Карол. — Работата е, че Институтът е принуден да извлича атракция от историята, за да спечели малко пари. И винаги е така. Всевъзможни планове за повече пари. И си печелим репутация на група клоуни. Не мислете, че на декана Шарп му прави удоволствие…

— Познавам Харлоу Шарп — прекъсна я Максуел. — Повярвайте ми, той извлича удоволствие от всичко.

— Клевета — каза Уп с престорен ужас. — Не знае ли, че за подобно дрънкане могат да те разпънат на кръст?

— Присмивате ми се — продължи Карол. — Присмивате се на всеки и всичко. Вие също, Питър Максуел.

— Моля за извинение вместо тях — започна Духа, — тъй като на нито един от двамата не стига приличие, да се извини сам. Трябва да поживеете заедно десет-петнадесет години, за да разберете, че наистина никому не мислят злото.

— Но ще дойде ден — заговори пак Карол, — когато Времето ще има средства да прави каквото си поиска. И всичките си любими проекти ще осъществи, и останалите институти ще прати по дяволите. Когато сделката…