Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 20

— Той вече изяде един — подчерта Максуел. — Колко може да погълне?

— Неопределено количество — рече Уп. — В старо време такова чудовище виждаше сметката на цял лос с едно сядане. Казвал ли съм ви някога…

— Да, разбира се — обади се Духа.

— Но пържолата беше печена — запротестира Карол, — а той ги обича сурови. Освен това, беше и малка.

— Уп — каза Максуел, — докарай пак сервитьора тук. Добре го вършиш. Имаш глас за тая работа.

Уп махна с мускулестата си ръка и се провикна. Почака миг, но без резултат.

— Няма да ми обърне внимание — изръмжа Уп. — Може би не е нашият сервитьор. Никога не мога да ги различа тия маймуни. Всички ми се струват еднакви.

— Днес посетителите не ми харесват — заговори Духа. — Все ги наблюдавам. Нещо тревожно се носи из въздуха.

— Какво не е в ред? — попита Максуел.

— Твърде много от Английската литература са плъзнали насам. Това не е тяхното заведение. Тук идват повече хора от Времето и Свръхестествения.

— Имаш предвид тая работа с Шекспир ли?

— Възможно е — отвърна Духа.

Максуел подаде питието на Карол, а друга чаша бутна през масата на Уп.

— Срамота е, струва ми се, да не дават чаша и на вас — обърна се Карол към Духа. — Поне малко да смръкнете не можете ли?

— Не се тревожете за това — каза Уп. — Момчето се напива от лунни лъчи. Може да танцува върху дъгата. Има много предимства, които аз и вие нямаме. И едното е, че е безсмъртен. Какво може да убие един дух?

— Не съм сигурен — обади се Духа.

— Но едно ме тревожи — продължи Карол. — Нямате нищо против, нали?

— Не, разбира се — отвърна Духа.

— Това е, че не знаете чий дух сте. Вярно ли е, или само се шегувате?

— Вярно е. Мога да ви кажа още, че съм много затруднен и объркан. Но просто съм забравил. От Англия е, толкова поне знам. Но името не мога да си спомня. Подозирам, повечето духове…

— Други духове нямаме — каза Максуел. — Контакти с още духове, да, разбира се, и разговори, и интервюта с тях. Но друг не е идвал да живее с нас. Защо го направи, кажи, Дух, защо дойде да живееш при нас?

— Той е даровито създание — заговори Уп. — Винаги преценява къде е най-хубаво.

— Тук грешиш — отвърна Максуел. — Дяволски малко можем да направим за Духа.

— Давате ми чувство за реалност — каза Духа.

— Е, каквато и да е причината — продължи Максуел, — радвам се, че дойде при нас.

— Вие тримата сте приятели от много, много отдавна — каза Карол.

— Странно ли ви изглежда.

— Да, може би. Не знам точно какво имам предвид.

От предната част на залата долетя шум от боричкане. Карол и Максуел се завъртяха на столовете си, за да погледнат по посока на боричкането, но там не се виждаше нищо.

Изведнъж някакъв мъж се качи на масата и запя:

Ура за стария Бил Шекспир.

Пиеси никога не е творил.

Седял си е у дома, безспир

момичетата гонил

и мръсни песнички редил.

Подигравки и дюдюкания се разнесоха из залата. Хвърлиха нещо и то полетя към певеца. Половината посетители поеха песента:

Ура за стария Бил Шекспир.

Пиеси никога не е…

Някой гръмогласно изрева:

— По дяволите стария Бил Шекспир!