Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 21

Залата гръмна от побоища. Прекатурваха се столове. И други хора се качиха по масите. Ехтяха викове, започна голяма блъсканица. Заразмахваха се юмруци. Разни предмети се разлетяха из въздуха.

Максуел скочи на крака, протегна ръка и бързо бутна Карол зад себе си. С боен вик Уп щурмува масата и я прескочи. Кракът му закачи кофичката и ледените блокчета полетяха.

— Ще ги поваля — изрева той на Максуел. — Струпай ги от едната страна.

Максуел видя, как към него, незнайно откъде, се насочи юмрук. Той се приведе встрани, вдигна своя, готов за яростен удар и замахна към нищото, но целейки се в посоката, откъдето беше дошъл юмрукът. Над рамото му се появи мускулестата ръка на Уп, свита накрая в огромен пестник. Той се бухна в някаква физиономия, изломоти се нещо и там, зад масата, едно тяло се сгромоляса на пода.

Нещо тежко и бързо улучи Максуел зад ухото и той падна. Навсякъде край него се движеха крака. Някой стъпи на ръката му. Друг падна върху него. Над себе си, очевидно отдалече, чуваше дивите викове на Уп.

Изви се, отметна падналото отгоре му тяло и с олюляване се изправи.

Една ръка го сграбчи за лакътя и го завъртя.

— Да се махаме оттук — каза Уп. — Някой ще пострада.

Карол, наведена, подпряна на масата, здраво стискаше с две ръце Силвестър за врата. Той стоеше на задните си крака, а с предните дращеше във въздуха. От гърлото му се надигаше ръмжене, дългите му зъби проблясваха.

— Ако не се махнем — продължи Уп, — този саблезъб ще си получи бифтека.

Той бързо се наведе, прегърна тигърчето, вдигна го за корема и силно го притисна за гърдите си.

— Погрижи се за момичето — обърна се Уп към Максуел. — Някъде тук има заден вход. И не оставяй бутилката. По-късно ще ни потрябва.

Максуел се протегна и сграбчи бутилката.

От Духа нямаше и следа.

6

— Аз съм страхливец — призна Духа. — Не отричам, видя ли сбиване се плаша като заек.

— А ти си единствения човек в света — отбеляза Уп, — когото никой не може да удари.

Седнаха край грубата квадратна, разнебитена маса, която Уп веднъж, в момент на неудържима домакинска страст бе сглобил от сурови дъски. Карол бутна чинията си на страна.

— Умирах от глад — каза тя, — но повече не мога да ям.

— Не сте само вие — рече Уп. — Погледнете вашия саблезъб.

Силвестър лежеше свит пред камината. Подрязаната опашка плътно се притискаше в задницата му, пухкавите лапи закриваха носа му. При дишането мустаците му нежно помръдваха.

— За пръв път в живота си — обяви Уп, — виждам преситен от ядене саблезъб.

Посегна към бутилката и я разклати. Издаваше звук на празно. Той се изправи тежко, прекоси стаята, коленичи, повдигна една малка вратичка върху пода, пъхна ръка и започна да търси нещо долу, под нея. Измъкна стъклен буркан и го сложи настрана. Измъкна втори и него постави до първия. Накрая победоносно се надигна с една бутилка.

Прибра обратно бурканите и затвори вратичката. Върна се на масата, разпечата бутилката и посегна да налее.

— Момчета, не искате лед, нали? — запита той. — само разводнява питието. А освен това и нямам.

С рязко движение на палеца посочи към скритата в пода врата.