Читать «Под игото» онлайн - страница 57

Актът се свършва и австрийският химн почва пак. Залата зашумява от критики и смехове. Бабичките са недоволни от Геновева, която не игра много жаловито; напротив, Голос игра доста добре неблагородната си роля и си спечели заслужено омразата на някои баби. Една се приближи до майка му и й каза:

— Мари, Тано, не са хубави работи, дето върши ваш Фратю; какво му каза булчето?

На първия чин Дамянчо Григорът разправяше по-тънко на бея хода на първото действие. Той се увлече в красноречието си и разказа една приказка за някой си френски консул, който напуснал жена си, по такава интрига. Беят го слушаше с голямо внимание и най-после разбра, че графът е френски консул, и такъв го считаше до края.

— Тоя консул е голям будала — каза той строго, — как тъй заповяда да убият жена му, преди да изпита хубаво? Аз един уличен пияница не запирам, доде го не накарам да дъхне на Миала Пандурина.

— Бей ефенди — казва Дамянчо, — то тъй е написано, за да излезе по любопитно.

— И писачът глупец, и консулът по-глупец.

Наблизо Стефчов критикуваше графа също.

— Огнянов — казваше той надуто и авторитетно — през плет не е видял театър.

— Защо? Че той добре играе — възрази Хаджи Смион.

— Добре играе — като маймуна, не уважава публиката.

— Да, и аз виждам, не уважава. Видя ли как седеше на канапето на Бенчоолу? Гаче беше брат на княз Куза. — каза Хаджи Смион строго.

— Трябва да му се подсвирне — каза Стефчов гневно.

— Трябва, трябва — потвърди Хаджи Смион.

— Кой ще подсвирква? — извика някой от същия чин.

Двамата души се обърнаха. Те видяха Каблешков. Каблешков не беше още станал апостол. Той случайно се намираше в Бяла черква, дето бе дошъл на гости у един роднина.

Хаджи Смион се смути от огнения поглед на бъдещия апостол; той се отмахна малко, за да му даде възможност да види виновника — Стефчова.

— Аз! — отговори напрано Кириак.