Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 88

Прибави голяма стая към къщата си, за да я използва като лаборатория и я оборудва с грижливо подбрана апаратура. Библиотеката му също набъбна. Започна изследователски проекти. Те отнемаха цели седмици от неговите безсънни двайсет и четири часа в денонощието — и сега Ендрю не изпитваше нужда да спи. Макар и с човешка външност, той имаше начини да възстановява и увеличава силите си, които далеч превъзхождаха вида, по чието подобие бе оформен.

Загадките на дишането, храносмилането, обмяната на веществата, деленето на клетките, кръвообращението и температурата, цялата сложна и чудна система на телесното равновесие, поддържаща функционирането на човешките същества осемдесет, деветдесет или все по-често даже сто години, престанаха да бъдат загадки за него. Той задълба сериозно в устройството на човешкото тяло — за Ендрю хората бяха също такива механизми, както продуктите на „Ю Ес Роботс енд Мекеникъл Мен“. Да, органични механизми, но все пак чудесно създадени механизми с неотклонни закони на ритъма в обмяната на веществата, на равновесието и гниенето, на разпадането и възстановяването.

Минаваха години, спокойни години не само за уединението на Ендрю в старото имение Мартин, но и за външния свят. Населението на Земята беше стабилно, поддържаше го не само ниската раждаемост, но и непрестанната емиграция към множащите се космически колонии. Гигантските компютри се справяха с повечето икономически колебания, поддържаха в равновесие търсенето и предлагането между Регионите, така че древните цикли на растеж и стагнация се превърнаха в меко извиващи се криви по диаграмите. Не беше епоха нито на движение и предизвикателства, нито на вълнения и опасности.

Ендрю почти не обръщаше внимание на събитията отвъд прага на жилището си. Искаше и се налагаше да изследва по-значителни неща и той се занимаваше с тях. През това време само те имаха стойност за него. Доходите му се състояха от постъпленията от предишни вложения, когато се занимаваше с изкуство и от парите, оставени му от Малката Мис. Бяха повече от достатъчни, за да поддържа тялото си и да покрива разходите по изследванията.

Имаше свой собствен, затворен живот — точно какъвто го искаше. След първите дни на тромавост овладя напълно андроидното си тяло и често се разхождаше из гората на хълма или по бурния бряг, където някога ходеше с Малката Мис и сестра й. От време на време влизаше да плува — ледената вода не беше никакъв проблем за него — и дори се случваше да рискува плувайки до самотната скала на кормораните, където Мис искаше да го прати като дете. И за него не беше леко да плува до там, а и кормораните явно не понасяха добре присъствието му, но му харесваше да пробва силите си в такова предизвикателство. Знаеше, че нито един човек, дори и най-силният плувец, не би могъл да отиде невредим до скалата и обратно в студеното, неспокойно море.

Но повечето време прекарваше в изследвания. Често се случваше да не излиза от къщи много седмици.